— Да.
— Скоро ще се възстановиш напълно.
Никакъв отговор.
Той не отдръпна ръка от лицето й.
— Да ти донеса ли нещо? Жадна ли си?
— Не. — Погледът й се плъзна равнодушно покрай него. — Вие сте вир-вода.
— Вали като из ведро.
— Колко е глупаво от ваша страна да стоите под открито небе.
— Неизбежно е. Бурята наистина не е страшна, но все пак опасностите не са изключени. Две години ми бяха нужни, за да построя този кораб. Отвращава ме представата, че би могъл да отиде на дъното, само защото не съм стоял, когато е трябвало, зад кормилото.
— Разбирам. — Тя помълча малко. — Защо сте тук?
Прямотата на въпроса беше за него толкова стъписваща, колкото първият поглед към Санчия, за който събра смелост.
— Защото исках да видя с очите си дали си на път да оздравееш.
— Не желая вашето присъствие. Ще си вървите ли?
От почуда за миг той изгуби ума и дума, а после се усмихна.
— И какво ще стане, ако не желая?
Усмивката му не намери никакво съчувствие.
— Нищо. — Тя затвори очи. — Прекалено съм капнала, за да се боря с вас… сега.
Последната дума отекна особено заплашително, както му се стори. Заплаха от страна на Санчия, която винаги беше тъй боязлива? И толкова се стараеше да му угоди?
— А по-късно?
— По-късно ще се занимая с вас, Лион. — Очите й останаха затворени.
Тя не се обръщаше към него е „господарю“, както беше свикнала, а с „Лион“. Това беше обръщението, за което той настояваше досега, а ето че Санчия сама изричаше това име, без колебание и напомняне от негова страна. Белег за самоувереност и авторитет, достойни за принцеса.
Той се обърна нарочно и се настани на стола до стената.
— Оставам. Може да ти потрябвам.
— Не се нуждая от вас. Никога няма да се нуждая от вас. — Тя се обърна на хълбок. — Но останете, щом искате. Вашето присъствие или отсъствие не значат нищо за мен.
Тя го беше изключила. Беше се оттеглила някъде далеч, където той не беше успял да я последва, мина му през ума. Обзе го страхотно отчаяние. Нейната кристална студенина не оставяше никакво съмнение. Но нима беше за чудене, че му прехвърляше вината за всичко, което я беше сполетяло? Знаеше, че се беше провинил и че гневът на Санчия беше оправдан. Тя беше страдала и той трябваше да прояви разбиране.
— Но за мен значи нещо — каза той меко. — Искам да остана при теб, Санчия.
Тя не отговори, а той забеляза, че се беше отдръпнала още повече от него — в царството на съня.
— Изведох Санчия на чист въздух на палубата. Но наистина, Лион, аз не съм й бавачка — оплака се Лоренцо е жален тон. — Макар че човек може да си го помисли, като види как съм я изкъпал, преоблякъл и какви грижи полагам за нея. Ако си искал да я гледат като писано яйце, трябвало е да вземеш слугиня на борда. Той спря тирадата си. — Или самият ти да се нагърбиш. Откакто е дошла на себе си, кракът ти повече не е стъпвал в каютата й.
— Добре знаеш, че нямах никакво време да й търся камериерка — Дамари ни гонеше по петите.
— Питам се защо второто ми предложение дори не се обсъжда.
— Санчия въобще не желае моето присъствие. — Лион сграбчи по-здраво кормилото. — Показа го съвсем ясно.
— И по тази причина беж да те няма и се криеш като мишка, да не я тревожи възбуждащата ти компания?
— По дяволите… та тя все пак е болна.
— Вече не е. — Погледът на Лоренцо се плъзна към Санчия, която стоеше до перилото на борда. Топлото следобедно слънце обагряше в огненочервено нейните кестеняви, развети от вятъра коси. Тя подлагаше лицето си, сякаш искаше да погълне без остатък топлината на слънцето и силата на вятъра. — Окопитила се е, възвърнала е силите си и е събудена за живот. Дамари не и е нанесъл сериозни поражения, ако не се смята ръката й, а тя заздравява добре. Състоянието на Санчия в никакъв случай не буди тревоги и опасения. Иди и се убеди с очите си.
Лион го погледна неспокойно, а после отново отклони поглед.
— За Бога, не ми досаждай. Да не би да очакваш да я видиш в леглото ми, макар още да не се е възстановила напълно?
— Та кой говори за леглото? — Попита Лоренцо невинно. — Или може би собствените ти помисли не са толкова чисти, както се опитваш да ми внушиш? Санчия е променена, както и двамата забелязахме. Кажи ми, Лион, не си ли стигнал още до идеята колко хубаво би било сега да легнеш със съвсем друга жена? Същото прелестно тяло, но все пак различно. Твоето любопитство винаги е било неутолимо. Не те ли изкушава да потърсиш нови вълнения?
Лион отвърна погледа си.
— Не, тази мисъл не ми е минавала през главата.
— Лъжеш! — Лоренцо се засмя от сърце. — В Мандара ще трябва да отидеш на изповед и да молиш за опрощаването на този грях. Как ти се струва, ще й хареса ли на Санчия в Мандара?