Трябваше да намери начин да напусне Мандара. Това беше новата й натрапчива мисъл, но я завладя прилив на разочарование, когато погледът й отново падна върху високите стени на града. Откакто бяха тръгнали от Пиза по суша, не се бяха появили никакви възможности за бягство. А в Мандара, върху територията, където господстваше Лион, бягството й изглеждаше почти невъзможно.
— Санчия, откажи се.
Тя се обърна и видя, че Лион я следеше с очи.
— Ти няма да напуснеш Мандара.
— Не се заблуждавайте. Ще намеря начин. — Тя отново погледна към замъка. — Забравяте, че съм опитна крадла. Ще ви бъде трудно да ме държите под ключ.
— Това не е необходимо, тъй като тук ключовете и резетата са излишни. Ще видиш, че рововете, подвижните мостове и градските порти се охраняват от мои лични войници. — Усмивката му беше достойна за любов. — И ще се погрижа недвусмислено да предупредят стражите, че ще бъдат скопени, ако допуснат да направиш дори и една крачка извън градските порти.
— Мисля, че това ще подейства доста убедително — чу се мекият глас на Лоренцо. — Лион е прав. Откажи се от помислите си за бягство, Санчия.
Вместо отговор тя пришпори коня си и той се понесе в тръс надолу по полегатия склон.
Портите на Мандара се разтвориха широко, когато конниците бяха още на цял хвърлей разстояние. Двама конници излязоха насреща им от града. Ездачът на едрия кон със сиви петна веднага пое ръководството и препусна стремително срещу тях.
— Отрежда ни се честта да имаме личен ескорт — промърмори Лоренцо. — Благородната Катерина.
Санчия се втрещи. Погледът й се съсредоточи върху фигурата, която се носеше право към нея. Поради значителното разстояние не можеше да различи чертите на жената, но без никакво съмнение се касаеше за една illustrissima23, за една дама с положение и авторитет. Яздеща изправена върху седлото, с непоколебимата си стойка, със своята сила и грация тя напомняше за сина си. Ръстът й не можеше да се прецени, но изглеждаше едра и стройна, с широки рамене под пелерината от аленочервено кадифе.
— Само кураж, Санчия. — Погледът на Лоренцо беше вторачен в приближаващата се ездачка. — Оставила си е копието вкъщи.
— Санчия въобще не се нуждае от кураж — каза Лион, преди да пришпори коня си. — Майка ми няма да й стори нищо.
Лоренцо се задоволи само с едно презрително изсекване на носа.
Катерина Андреас обузда своя сив жребец точно пред сина си, а Санчия се подготви неволно за предстоящата среща. Майката на Лион не се нуждаеше от никакви оръжия, за да вдъхна респект, дори страх и ужас.
Чертите на Катерина бяха твърде изразителни, за да може да се нарече хубава; долната половина на лицето й беше твърде удължена, челюстта й — прекалено здрава, а веждите й бяха женският вариант на дебелите черни греди на Лион. В резките й разпоредителни маниери имаше нещо мъжко, което контрастираше с високите й, сякаш изваяни с длето скули, а също така и с огъня, проблясващ в благородните тъмни очи. В блестящите й черни коси се провиждаха посребрени нишки, но лицето й беше стегнато и почти гладко.
Внимателният поглед на Катерина заопипва лицето на Лион.
— Ти си здрав и невредим?
Лион кимна.
— Какво стана с Дамари?
— Не е потеглил срещу Мандара. — Тя сви на рамене. — Този негодник никога не би се осмелил. Той предпочита да купи други хора, които да вършат мерзостите му. Марко е оставил съгледвачи в Пиза. Дамари е напуснал града и се отправил към Борджия, след като узнал, че ти си на път за Генуа. — В очите й заиграха весели пламъчета. — Ще трябва да бъде много убедителен пред Чезаре, за да обясни защо не носи „Танцьора“. Да можех да чуя отнякъде какво ще му каже, за да прикрие факта, че не е успял да се справи само с трима мъже.
— И с една жена — добави Лоренцо тихо.
Погледът на Катерина го стрелна. Тя кимна официално.
— Лоренцо.
Той приведе главата си в подигравателен поклон.
— Дона Катерина.
После дамата се обърна към Санчия.
— Ти ли си робинята Санчия?
Санчия се изправи като свещ.
— Аз съм Санчия. Но вече не съм робиня.
Катерина погледна Лион.
— Подарил си й свободата? Марко ми каза, че си нямал такива намерения.