— Това е Роза Ланцио, най-малката щерка на копринаря отсреща. Тя ще те обслужва.
Роза приклекна и измърмори нещо за поздрав.
Санчия разглеждаше слисана младата жена. Умът й не можеше да побере, че тя, която през целия си живот е била робиня, сега стои пред човек, който ще я обслужва.
— Нямам нужда от никаква слугиня.
— Лион не е на същото мнение. — Лоренцо отключи входната врата на къщата. Той сбърчи гнусливо нос, когато вратата се отвори широко. — Ела, Роза, цялата къща трябва да се проветри и да се сложи в ред.
Роза го погледна страхливо и изчезна безмълвно в къщата.
— Поне не бъбри непрекъснато като гъска — каза Лоренцо. — Страшно ме отвращават дърдорещи жени. — Той погледна Санчия. — Макар че и от теб не мога да се оплача. Откакто ти представих Бианка, сякаш си глътна езика.
— Аз бях… смаяна.
— Така си и помислих. Прелестно дете е тази Бианка, колкото добра, толкова и хубава.
— Да.
— Направи ли ти впечатление колко е мил и търпелив Лион с нея?
Санчия усети болезнено убождане под лъжичката.
— Е, не е толкова необичайно един мъж да посреща мило жена си. Той сигурно много я обича.
— О, да, всички обичат Бианка.
Санчия го погледна право в очите.
— Досега не искахте да зная нищо за нея, нали?
— Смятах, че ще е по-добре да не знаеш нищо колкото се може по-дълго време.
— По-добре за кого?
— За всички замесени. Ще го разбереш, щом опознаеш по-добре ситуацията. — Той я погледна пронизващо. — Но ми се струва, че в момента и без друго имаш доста неща за премисляне.
— Аз няма да остана дълго тук, за да има нужда да научавам повече за Лионело Андреас и семейството му.
— Напротив, ще останеш. Лион ще вземе всички предпазни мерки, за да е сигурен, че няма да му избягаш. Подир всичките вълнения и тревоги наистина няма да гледа със скръстени ръце как му се изплъзваш. — Той се усмихна. — Защо просто не се радваш на живота? Прелестна къщурка, слугиня на твое разположение, никаква работа, само безделие. Утре ще идем да разгледаме платове, а аз ще ти поръчам рокли, от които Джулия Марцо да се пръсне от завист. Е, нима това не е никаква съблазън?
— Не е.
Лицето на Лоренцо помръкна, но мигом отново се разведри.
— Забравих, че не си възпитана да се наслаждаваш на обичайните женски радости. Книги! Ще ти набавя книги от замъка, с които ще можеш да прекарваш времето, докато ти поръчам собствени. Тук в Мандара живее някакъв чевръст млад писар, който работи бързо и добре. Можеш да избереш кои творби да ти препише.
— Книги ли?
Гласът на Санчия издаваше интереса й. Собствена книга! Каква радост щеше да бъде да притежава магията на словата не само в паметта си, но и върху финия пергамент, за да я докосва с любов и съхрани завинаги.
— Подвързани във фина червена кожа — продължи да я съблазнява Лоренцо. — С позлатени ръбове на страниците.
Санчия не можа да сдържи усмивката си.
— Лоренцо, вие със сигурност сте пратеник на сатаната.
Той кимна.
— Постоянно казвам същото на Лион, но той предпочита да не ми вярва. Значи ти ще вземеш книгите и…
— Книгите няма да ме откажат от бягството — побърза да заяви Санчия. — Трябва да ви го кажа откровено.
— Е, в такъв случай съм предупреден. — Лоренцо сви рамене. — А сега ела с мен в trattoria24 на отсрещната страна на площада. Нека се подкрепим с вино и сирене, докато чакаме Роза да изчисти къщата ти. Тази миризма е непоносима.
— Това не е моята къща — каза Санчия, която вървеше в крак с него.
— Би могла обаче да е твоя, ако вместо да мислиш само как да избягаш, потърсеше начини да се харесаш на Лион.
Санчия прехапа устни.
— Той има съпруга, която да му се харесва.
— Разбира се. Очарователната, нежна Бианка.
Санчия вървеше мълчаливо до него, преди внезапно да попита:
— Отдавна ли са женени?
Лоренцо кимна с глава.
— Бяха женени още преди да срещна Лион. Струва ми се, че той е бил на шестнадесет, а Бианка на четиринадесет години. Името й е Бианка Гарлондо и е близка родственица на Балиони. Обвързването с това семейство се смяташе в Мандара за голяма привилегия. Бракът бил уреден от бащата на Лион, както си му е редът. Те се видели едва когато брачният договор бил подписан.
— Имат ли деца?
— Не. — По устните на Лоренцо се мярна усмивка. — Скръб и печал в рая. Мандара няма наследник. Ала Бианка е прекалено хубава, за да погрознява от едно майчинство. — Той погледна Санчия с присвити очи. — Кажи ми какво беше първото ти впечатление, когато я съзря?
— Психея — отвърна тя, без да се замисля.
Той я погледна изненадано, а после се разсмя от душа.
— Отново и отново ме изненадваш. Интересно сравнение.