А нейната гордост е толкова голяма, помисли си Лоренцо, колкото умът й, който от своя страна можеше да се мери с нейното също така сполучливо тяло.
— Не го ли обичаше?
Тя поклати отрицателно глава.
— В началото между нас имаше наслада. Ала подир раждането на децата, когато получи своите наследници, той повече не потърси леглото ми. Лесно му омръзваше една жена и диреше разнообразие.
— Какъв глупав мъж.
— Не ме беше грижа. Не бях толкова глупава да вярвам, че ще ми бъде верен до гроб. Мъжете са непостоянни по природа.
— Наистина е мъдро от твоя страна, че познаваш нашите недъзи и се примиряваш с тях. — Той усети напрегнатите й мускули и отгатна болезненото вълнение, което събудиха у нея спомените. — Би ли се обърнала настрани? Между лопатките ти се крие една прелестна трапчинка, която разпалва любопитството ми.
С тих смях тя се обърна на хълбок.
— Лопатките ми ли?
— Имаш великолепни рамене. — Той притисна устните си към дясното й рамо. — Бих могъл да напиша цяла ода за лопатките ти — Лоренцо прокара устните си по лявото й рамо. — И цял сонет за прелестната трапчинка между тях. — Устните му милваха любовно трапчинката. Той долови как сковаността напуска мускулите й и продължи с преднамерен тон: — Искаше да продължиш да ми разказваш за този идиот Карло. Макар да не зная защо трябва да говори за този скучен тип, когото дори не познавам. Почти съжалявам, че помогнах на Лион да се очисти убиеца му. Той явно си е заслужавал ножа между ребрата. — Устните му се плъзгаха по заоблеността на гърба й. — Допускам, че си била тъй глупава да му останеш вярна?
Тя сбърчи чело.
— Защо говориш така? Нима трябваше да запазя верността си, когато той не ми отговаряше със същото?
— Не е следвало да го правиш, но по всяка вероятност си го правила. Ти принадлежиш към редките създания, за които нарушаването на обета е невъзможно.
Тя забави за миг отговора си, пречи да каже сърдито:
— Ако исках, щях да си взема някой любовник. Само че не намерих човек, който да събуди желанията ми.
— Чак до смъртта на мъжа ти, когато вече никакъв обет не ти пречеше?
Тя се засмя безпомощно и се обърна с лице към него:
— Да, негодник такъв, но наистина не си въобразявай, че си първият, с когото съм делила леглото си след смъртта на мъжа ми.
Лицето му стана отново сериозно.
— Беше толкова великодушна да ме приемеш преди три години, когато вече отдавна бе вдовица. Радвам се, ако си имала любовници, които са те забавлявали. Навярно са ти доставяли удоволствие. — Дългите му пръсти ласкаво галеха брадичката й. — Ти заслужаваш наслади, Катерина.
Тя го погледна неуверено.
— Лоренцо?
За миг лицето му остана сериозно, преди отново усмивка да озари устните му.
— И аз също така ги заслужавам. — Ръката му се плъзна от лицето към шията й, която пръстите му умело възбуждаха. — И на мен ми хрумна начин да се наслаждаваме на онова, което заслужаваме.
Обзеха я тръпките на предчувствието.
— Ах, така ли?
Нежните му пръсти докосваха раменете й.
— Тъкмо си мислех за оплакването ти, че моят остър език не ти доставял никакво удоволствие. — Краищата на пръстите му докоснаха върховете на гърдите и. — Катерина, нещата трябва да се променят.
— Време е да си вървиш — каза Лоренцо тихо. — Скоро ще се развидели и прислугата ще се разшета.
— Е, и какво? — Катерина погледна сънливо към него. — Не ме е грижа какво ще клюкарстват за мен.
— Мен ме засяга. Хайде, тръгвай.
Тя направи недоволна гримаса, когато бавно седна, изправи се на крака и започна да се облича.
— Нали знаеш, че все още ти се сърдя заради намесата ти?
— Знам.
— И че ще наложа волята си?
— Най-малкото ще се опиташ.
Катерина припряно отметна косите си назад и ги закрепи с гребените от сапфир.
— Защо не можеш да признаеш, че съм права? Бианка и Лион ще живеят в мир и сговор. Ще имат общи интереси, деца, въобще общ живот. Нищо друго няма значение в един брак. Това е далеч повече, отколкото предлагат много бракове. — Тя приглади кадифето на роклята си. — Както и двамата знаем, ти се правиш на твърдоглав само за да ме ядосаш.
— Така ли?
Катерина тръгна към вратата.
— Лоренцо, не ми се изпречвай на пътя. — Тя хвърли поглед назад. — Защо ми се усмихваш?
— Защото гледката на една толкова хубава дама е удоволствие за мен. Ще ме ощастливиш ли тази вечер с ново посещение?
Тя обгърна с поглед лицето му.
— Молиш ли ме да дойда?
— Не.
— В такъв случай няма да дойда. — Тя го гледаше войнствено. — Е, какво?
Той мълчеше.
— Навярно ще дойда — каза тя, — ако реша.