— Сигурно. Но има само една Джулия — каза той. — Джулия Божествената. — Стана на нозе и я притегли със себе си към леглото. — Джулия Великодушната.
Тя съзерцаваше как расте желанието му, как мъжеството му силно и настървено се издува под материята на панталоните. Прониза я удоволствие.
— Великодушната ли?
— Имам настроение днес на място да проверя твоето великодушие. — Той се усмихна, когато седна върху постелята, разтвори бедра и притегли Джулия върху коленете си. Взе ръката й и прокара дланта й по устните си, преди да я постави върху своето кораво мъжество. — И ти ще бъдеш днес твърде великодушна, нали cara?
Днес, утре, няколко дни. Само толкова щеше да е с Лион. Но какво значение имаше това? Ръката й бавно и възбуждащо се плъзна по тялото му, докато го съзерцаваше през дългите си мигли. Беше възбуден, направо болезнено възбуден и то е такава трескавост на чувството, че съвсем й се зави свят от усета за власт. Дъхът й секна от вълнение. Лион щеше да е необуздан, силен и похотлив като сатир, ненаситен както винаги.
— Защо тъкмо аз? — попита Санчия разпалено. — Днес вече ти казах, че аз повече няма…
— Това е съвсем особено поръчение.
— То идва прекалено скоро. Аз не мога… — Тя спря да говори, когато забеляза какъв шум бе вдигнала. Хвърли боязлив поглед към вратата в нишата. Джовани не биваше да знае, че тя стои отвън с Каприно. Само защото днес Джовани вече беше обърнал третата кана с вино и беше малко вероятно, че ще забележи отсъствието й, тя се осмели да излезе навън, когато преди няколко минути се появи Каприно. — Ти знаеш, че не мога да напусна работилницата посред бял ден. Джовани ще започне да ме разпитва.
— И ти ще излъжеш. — Каприно сви рамене. — Та нима лъжеш за първи път.
— Не съм лъгала често. — Между другото, лъжите бяха жизненоважни, но Санчия беше открила, че някоя и друга лъжа, примесена с малко истина, хваща много повече вяра. — И то само когато наистина е било важно.
— Но в случая е важно. Та ти беше онази, която преди три години дойде при мен и пожела да се обучиш. От чисто добродушие аз направих от теб един от най-ловките крадци на Флоренция, а какво поисках като отплата? Нищо.
— Две трети от всяка задигната кесия са доста повече от едно нищо.
— Можех да настоявам за всичко, а не само за няколко дуката.
И щеше всичко да получи, помисли си Санчия пребледняла. Та тя нямаше да има друг избор, освен да се подчини на настояванията му. Каприно получаваше своя пай от всяка кражба, блудство или убийство във Флоренция.
— Каприно, никога не съм се опитвала да те излъжа с твоя пай.
— Знам. Ти си толкова добродетелно дете. На човек наистина му се стопля сърцето. — Той се приближи още една крачка. — А как са трите ти приятелчета? Подочувам, че Бартоломео като чирак на Джовани бил също толкова сръчен, колкото и ти. На колко години е той сега?
— На десет — каза тя, цялата на тръни.
— А Елизабет? Преди няколко дни я видях. Доста миловидно момиче с дълги златисти коси и мека светла кожа. Междувременно тя трябва да е станала на петнадесет години.
Санчия се вкамени.
— На четиринадесет.
— Стигат й. Кога ще ми я пратиш? За една прелестна кокошчица има по-лесни начини да се оправя в живота от този, който си избрала за нея.
Страхът на Санчия бе пометен от необуздан гняв.
— Стой настрана от нея, Каприно!
— Ах, тъкмо това обичам да гледам. Малко плам и жар. — Той преценяваше Санчия съвсем безпристрастно. — Всъщност ти не изглеждаш никак лошо. Малко повече боя по бузите и няколко килограма върху мършавите кости и аз също бих могъл да те използвам. — Той вдигна островърхата си джобна кърпа към носа с жест на погнуса. — Подир дузина ухаещи бани и основно парфюмиране.
— Ти и без друго ме използваш. — Миглите й се спускаха надолу. — Аз крада за теб.
— Това стига само за изхранването на малките, от които толкова не ти се откъсва сърцето.
— Ще трябва да ти стигне.
— Но на мен никога нищо не ми стига. Аз съм алчен човек. Нима още не си забелязала, Санчия? — Той се усмихна загадъчно. — Дай ми Елизабет, а аз ще поделя с теб дукатите, които ще получа за нея. Бих могъл навярно дори да придумам Джулия Марцо да я вземе. Твоята Елизабет би могла да стане куртизанка на богат и могъщ господар. Изтънчени ястия, прелестни одежди…
— Не! — Санчия съгледа бръчките, които избиха по челото на Каприно и започна веднага да го успокоява: — Не още. Догодина може би.
— А защо не сега? — В думите на Каприно се долавяше едва прикрита закана. — Безкрайно ме натъжава, че не отвръщаш на оказаната ти дружелюбност. Неблагодарността ме прави твърде нещастен. От една страна, отказваш да ми направиш една малка услуга утре на площада, а от друга, не ми даваш това апетитно дете и ми казваш…