С тези думи тя захлопна вратата след себе си.
Лоренцо за миг затвори очи, за да съхрани последната представа за нея. Силната, сприхава Катерина. По-малко дива и много по-уязвима, отколкото тя самата някога би признала.
Ала той не биваше да мисли за Катерина.
Винаги грижливо се стараеше да не мисли за нея, когато не беше при него, защото иначе самотата щеше да стане непоносима. Отвори очи и се загледа, потънал в размисъл, в пламъка на свещта в медния свещник на масата. Сега вече нямаше да заспи, но не изгаряше и от желание да се задълбочи в пътешествието на Данте из пъкъла.
Внезапно седна в постелята си, отметна завивката и се изправи на крака. Щеше да се облече и да се разходи покрай защитните съоръжения, за да хвърли поглед върху Катерининото царство на име Мандара. Щеше да броди и скита, докато умората му го отзове в покоите.
Ала нямаше да мисли за Катерина.
— Санчия!
Санчия подскочи с тих вик в леглото си. Погледът й зашари из помещението.
— Dio, аз съм. Не исках да те изплаша.
Гласът на Лион. Масивната му фигура се открояваше сред бледосивия здрач, който се виждаше през балконската врата. Облекчението й се смени с тревога.
— Какво правите тук?
— Тръгнал съм за Флоренция. Исках само да видя да не би нещо да ти липсва. — Сдържаността му я озадачи. — Още преди края на седмицата ще се върна обратно. Лоренцо ще се погрижи за твоите нужди.
— Не ми трябва никой, който да ме наглежда и бъдете сигурен, че ще направя всичко възможно да не съм вече тук при завръщането ви. — Тя притегли завивката до брадичката си. — И защо трябва нещо да ми липсва? — В гласа й се долавяше безразличие. — Настанихте ме в тази великолепна къща с нейните скъпи украси по стените и красивите сребърни орнаменти. Дадохте ми и една слугиня. Като отплата трябва само да коленича и допусна да проникнете в мен както Джовани в майка ми, нали? Наистина, какво завидно положение.
— В момента представата, че те виждам на колене, ми доставя истинска наслада — каза Лион троснато.
— Няма да коленича пред вас. Вървете си вкъщи при бедното създание, което се нарича ваша съпруга. Тя изглежда прекалено склонна да ви изпълнява желанията.
Той се втрещи.
— Бианка няма нищо общо с това, което е между нас. Глупаво е да се говори така за нея.
Санчия усети как я проряза остра болка.
— Че защо не? Тя е една прелестна, добронравна дама. Не се ли срамувате, че ме доведохте тук и я унижихте?
— Нямах друг избор.
— Напротив. И сега го имате. — Думите потекоха от устата й в необуздан, горещ прилив на гняв. — Оставете ме да си вървя. Мигар мислите, че не знаех, за какво са използвали тази къща мъжете от вашето семейство? Та аз не съм паднала от небето като милата ви Бианка. Веднага ми стана ясно какво има предвид Лоренцо. Баща ви е използвал тази къща, за да приютява блудниците си, а вие вървите по стъпките му. Само че аз въобще не съм блудница и няма…
— Шшт. — Изневиделица той коленичи до леглото й. — Слушай внимателно, ще ти разкажа всичко. — Ръцете му обгърнаха голите й рамене, а от ненадейното съприкосновение тя потръпна. — Ти не си моята блудница — каза той дрезгаво и изтерзано. — Ти си моята… — Той спря да говори.
— Какво точно? Вашата робиня ли?
— О, Господи, не знам — пошушна той. — Не знам вече. Но трябва да те имам при себе си. Не знам дали щях да те оставя в Генуа, дори и да не ме беше заплашила с бягството си. — Ръцете му мачкаха раменете й. — Дай да те разгледам. Боже Господи, колко много време мина, откакто те разглеждах за последен път.
Обля я гореща вълна.
— Не.
— Да — с едната си ръка той отмахна завивката, а с другата хвана здраво Санчия, докато погледът му й се наслаждаваше. — Помниш ли още как те обладах в плевника и…
— Ще се отбранявам. — Тя усети как гърдите й набъбнаха под погледа му, станаха по-сочни, а върховете им се втвърдиха. Не, не биваше да изпитва това. Този път водеше към робията — далеч по-сигурно от договора за покупко-продажба, който той притежаваше. — Пуснете ме, Лион.
— Ей сега. — Главата му се приведе над гърдите й. — Виж колко са твърди и сладки тези пъпки. Те жадуват за внимание. — Устните му обгърнаха лявата й гръд и я засмукаха — в началото нежно, а после и по-силно. Тя нададе тих вик, олюля се като житен клас и се задържа изправена, защото той я държеше. Устните му се плъзнаха към дясната й гръд и й посветиха същото внимание. Сетне той вдигна глава. — Мое.
— Не!
Той потърка насам-натам широката си буза о гърдите й.
— Да. — Лявата му ръка се плъзна между бедрата й. — Винаги.
Връхлетя я вихрушка от чувства и тя затвори очи. Той започна да я гали нежно и възбуждащо.