— Прелестно е тук. Трябва да си наистина доволна. — Тя се обърна с лице срещу Санчия. — Но независимо от всичко, трябва да си тръгваш. Не желая да оставаш в Мандара.
Санчия, която вътрешно се беше подготвила, че ще я изпъдят, все пак беше изненадана от прямотата на това настояване.
— Нямам намерението да оставам — каза тя също откровено. — Стига да ми се разреши да тръгна. Вие изглежда забравяте, че не съм свободна да изпълня решенията си.
Катерина я изгледа с присвити очи от главата до петте.
— А пък разправяше, че се смяташ свободна, макар че моят син не ти е дал свободата.
— Така е. — Тя преглътна, за да не се задави. — Но известни обстоятелства биха могли да ми попречат незабавно да си тръгна оттук.
— Какви обстоятелства? — попита Катерина негодуващо. — На теб май ти харесва да живееш в тази хубава къща и Лион да те глези с дрехи и накити, нали? Е, крива ти е сметката. Аз няма да допусна…
— Не — прекъсна Санчия тирадата й. — Не ми трябва нищо. — Отново си пое дъх. — Е, не е съвсем така. Глупаво е да твърдя, че не харесвам всичко това. Естествено, копнея за хубавите книги, за дрехите… но не за да… — Тя остави мисълта си недовършена и после каза: — Не се тревожете, сеньора Катерина. Дайте ми малко време и аз ви обещавам, че ще напусна Мандара.
— А ако не ти дам време?
— Тогава ще си го взема.
Изненадата, която се изписа върху лицето на майката на Лион, се смени от неволно уважение.
— Много си нахална за робиня.
— Не нахална, а решителна. — Санчия направи печална физиономия. — На една робиня първото не е позволено, а пък без второто тя не би оцеляла.
— Вярно е. — Катерина я изгледа изпитателно. — Същото важи и за съпругите.
— В това отношение ми липсва опит, за да преценя.
— Аз имам този опит. — Катерина внезапно се завъртя, така че се показаха виолетовите й копринени фусти. — Не съм доволна, но понеже не мога да изтръгна от теб никаква отстъпка, няма да си хабя повече думите. Ще изчакам още някое време, докато преодолееш обстоятелствата. — На вратата тя се обърна: — Ако обаче след две седмици си все още тук, имай предвид, че ще започна да действам. Това е предупреждение.
Без да изчака отговор, тя се понесе навън като фурия с величествената си осанка.
Санчия въздъхна облекчено. Имаше чувството, че са я халосали здраво по главата. Не беше никак лесно да се държи самоуверено и със самочувствие срещу майката на Лион. Новият живот, в който, без да иска беше попаднала таеше безброй заплахи и предизвикателства, с които тепърва трябваше да се научи да се бори, но за днес й стигаше.
Тя не искаше да я въвличат в обтегнатите отношения на семейството Андреас. Не искаше да си има работа с господарки като Катерина, докато още не е сигурна в себе си. Не желаеше да бъде нито залогът на Лоренцо, нито Немезида26 за сеньора Катерина.
И от всичко на света най-малко желаеше да е свързана завинаги с Лион Андреас чрез едно дете в утробата си.
— Тя ми харесва. — Катерина прикри голотата си със завивката и се изправи на крака. Боса дошляпа до масата и наля с една ръка вино в чашата си, докато с другата придържаше плата. — Не е никак глупава.
— Тя притежава сила. — Лоренцо седна и се облегна на украсената с дърворезба табла от махагоново дърво. — Знаех си, че ще я одобриш.
— Това, разбира се, не значи нищо. Не променя факта, че трябва да напусне Мандара. — Катерина вдигна чашата към устните си и му се усмихна през стъклото. — Тя ми каза, че щяла да си тръгне колкото се може по-бързо.
— В такъв случай съм убеден, че ще опита. Санчия казва винаги истината.
Усмивката на Катерина се стопи.
— Освен това ми каза, че имало известни обстоятелства, които я заставяли да поразмисли. Тук ми намирисва на намеса от твоя страна.
— Нима?
След втората глътка вино тя се върна при него.
— Лоренцо, ти си един злосторник. — Подаде му машата и седна на края на леглото. — Ако бях достатъчно умна, вместо прославеното вино на Мандара щях да ти налея в чашата отрова от бучиниш.
— Много си умна, за да го сториш. — Лоренцо отпи от виното. — Бучинишът за мен е прекалено лесна за разпознаване отрова. В случай че желаеш да ме отстраниш от пътя си, трябва да действаш по-ловко. В края на краищата аз самият съм майстор в това изкуство.
26
Богиня на отмъщението (гр.) в преносен смисъл — наказваща или примиряваща справедливост, която не търпи голямо щастие и наказва надменността. — Б.пр.