Катерина се постара да не показва с нищо изненадата си. През всичките тези години, откакто го познаваше, Лоренцо нито веднъж не спомена предишната си професия. Тя пое чашата от ръката му, отпи малко и му я върна.
— Отрова ли казваш?
Той вдигна рамене.
— От време на време. Тя е по-чиста от повечето други методи и сравнително надеждна. В днешно време в Италия бъка от невежи и некадърни отровители и не е чудно, че знатните и богатите са принудени да си назначават опитвачи на храната.
— Ти обаче не си невеж.
Очите му бяха ясни и студени.
— Аз съм самият ангел на смъртта, моя скъпа Катерина. Аз съм ненадминат.
Тя се загърна по-плътно в завивката, за да прогони ненадейно побилите я тръпки.
— Но ти вече не си убиец от засада.
— Заблуждаваш се. Ние оставаме винаги такива, каквито сме, дори и да се променят обстоятелствата в живота ни. И да загубиш всичко, ти пак ще си останеш велика дама. А аз чак до папа да стигна, пак бих бил един убиец от засада.
— Глупости.
Дългите му тънки пръсти се плъзнаха по изпъкналите орнаменти на сребърната чаша.
— Такава е голата истина. Защо възразяваш толкова бурно? Гнети ли те, че си приела в леглото си един убиец? По-скоро бивш убиец от засада, който се е поправил…
— Защо трябва да говорим за това? — прекъсна го тя ненадейно. — Не ме интересува какъв си бил, преди да дойдеш в Мандара. Важното е само какво вършиш в това легло.
— Онова, което съм, би заинтересувало много жени. Някои ще настръхнат от ужас. — Той се усмихна. — У други ще предизвикам похотливо желание. Не всяка жена може да се похвали, че е спала със самия ангел на смъртта и е оцеляла. В началото, когато дойде при мен, си помислих, че ти навярно ще бъдеш една от тези жени. Признавам си, че бях разочарован, тъй като се възхищавах от силата и смелостта ти.
— Защо тогава спа с мен?
— Аз съм само един мъж, а пък ти си твърде хубава.
— Хубава ли? Лицето ми е удължено като на кон, а на ръст съм колкото мъж.
— Ако силата и смелостта притежават красота, на този свят никой не може да се мери с теб, Катерина.
Ненадейната му сериозност я притесни.
— Никаква гнусна омая не ме тласна в обятията ти. Дойдох при теб, защото си умен, а отгоре на всичко духовит и защото те желаех. Други причини нямаше.
— Освен една.
— И каква беше тя? — Катерина изглеждаше удивена.
— Не застрашавам теб и Мандара по никакъв начин — нито чрез брак, нито с несдържан език. При мен ти се чувстваш сигурна.
— Да. — Тя се наведе над него, за да притисне устните си о челото му. — Наистина, с теб се чувствам сигурна, Лоренцо. По-сигурна, отколкото съм била някога с друг мъж. Питам се, защо ли е така.
— Аз също. Надеждността, която ми приписваш, ме изпълва с огромна почуда. При мен никой не се е чувствал сигурно, откакто бях малко момче.
— Мръдни малко по-нататък. Студено ми е. — Тя взе чашата от ръката му и я остави на пода. — Искам да си легна при теб.
Тя се притисна с гръб към него, вперила поглед в жаравата на камината в другия край на стаята.
— На колко години си бил тогава?
— Когато станах ангел на смъртта ли? На единадесет. Макар че достигнах този възвишен сан чак след дълги години упражняване. В началото бях съвсем зелен в занаята.
— Възходът ти в онова, което наричаш свой занаят, не ме интересува — каза тя, изгаряща от нетърпение. — По-скоро ми разкажи за причините, които те тласнаха към него.
— Ламтеж.
— Не вярвам в това.
— Такава е голата истина. Ах, сигурно не още с първата жертва.
— Кой беше той?
— Вито Мартинадо. Но не ме питай за името на последната ми жертва. Забравил съм го.
— Какъв беше този Вито Мартинадо?
— Капитан на търговски кораб, крайно неприятен момък. Имаше слабост към момчета. Пипна ме в пристанището, отведе ме в стаичката си в хана и ме използва почти цяла седмица.
— Той те използвал?
— Това не беше първия път, когато си служеха с мен по този начин. Когато човек е оставен сам на себе си и живее на улицата в Неапол, трябва да е подготвен, че ще стане жертва. При повече късмет получава храна и дрехи, докато отстъпи мястото си на друго дете да бъде използвано като играчка.
Трезвият му тон разтърси Катерина повече, отколкото би го сторил и най-силният изблик на чувства. Тя усети, че гърлото й болезнено се свива.
— Славният капитан обаче имаше същите пороци като Дамари. Наслаждаваше се, като ме измъчваше.
— Не можа ли да избягаш?
— Когато излизаше навън, ме заключваше с катинар. Трябва да е знаел какво съкровище държи. — Ръката му се плъзна плавно по гърлото й. — Имаш превъзходна шия. Дълга и грациозна…
— За да му се изплъзнеш, си бил принуден да го убиеш?