— Ще открадна кесията — прекъсна словоизлиянията му Санчия, когато съзря доволното изражение на лицето му, тя, обзета от пълно отчаяние, разбра, че беше постигнал тъкмо онова, към което се беше стремил. Заплахата му да използва Елизабет за целите си беше принудила Санчия наново да краде. Та нима беше очаквала нещо друго? Каприно винаги постигаше целта си с рафинираност, коварство или насилие. Все пак — този път беше само една закана, помисли си тя облекчено. — С какво толкова сте привързан към тази кесия? Ако взема някоя по-лека… — Тя замлъкна.
Каприно поклати отрицателно глава.
— Трябва да откраднеш от човека, който ще ти покажа. А пък защо настоявам, не те засяга. — Той се обърна да си върви. — На площада в два. Бъди точна. — Той хвърли поглед през рамото си. — Ако не получа кесията, ще трябва… да бъда обезщетен. Разбираш, нали, Санчия?
— Разбирам. — Тръпки я побиха, когато срещна погледа му. — Ще си получиш кесията.
— Добре. Какво послушно дете!
Мракът го погълна ведно с думите му, а Санчия си пое дълбоко дъх.
Dio, само какъв страх беше брала! Тя знаеше, че е въпрос на време, докато Каприно осъзнае цената на Елизабет. Нищо и никой не убягваше за дълго от вниманието му, когато опираше до това да потекат още пари в кесията му, но навярно и този път й беше провървяло да го отблъсне за известно време.
Тя стоеше там и се взираше в тъмнината, в която изчезна Каприно. Сега с Елизабет трябваше бързо да се случи нещо, тъй като беше станала прекалено хубава, за да може Санчия още дълго да я закриля. Напоследък често улавяше как Джовани гледа Елизабет. В очите му се четеше същото желание, което беше изпитвал към майката на Санчия. Скоро щеше да опита щастието си при момичето, ако дотогава Каприно не я пъхнеше в някой от публичните си домове. Санчия имаше под ръка едно решение на проблема с Елизабет, но то щеше да струва повече дукати, отколкото бе нейният пай от откраднатото. Навярно, ако съумяваше по-често да се измъква от печатарството…
Тя едва не подскочи, когато зад нея отекна трясък от разбити глинени съдове в работилницата. Тупурдията бе последвана от силните проклятия на Джовани:
— Санчия! Къде, по дяволите, си се скрила?
Тя се наежи срещу новата опасност и се обърна към отворената врата.
— Излязох да взема глътка въздух. Толкова е…
Ужасена, тя едва сега съзря суматохата, която цареше в цялото помещение. Една глинена кана лежеше строшена върху масата, а Джовани напразно се беше старал да изтрие с парцал червеното вино, което се беше разляло пред него върху два листа пергамент.
— Не! — Санчия изтича през помещението и впи очи в първия лист. Той беше съсипан, мастилото течеше върху пергамента. Тя предпазливо го повдигна, за да види лежащия под него. Вторият лист беше още четлив, но течността беше проникнала през горния, така че и този лист трябваше да се преписва. — Всичко си съсипал!
— Ти можеш да ги оправиш — изломоти Джовани и поклати рошавата си посивяла глава. — Трябва още утре по обяд да отнеса поръчката. — Той се обърна и се затътри неуверено към помещението зад дюкяна. — Уморен… ти ще ги оправиш, нали?
Да, тя можеше да го оправи. Щеше да й отнеме цялата нощ и по-голямата част от следващия ден, помисли си пребледняла като восък. Слава на светиите, че Вартоломео беше заключил грижливо почистени всички листове в шкафа, щом като приготви набора за всяка страница, а то иначе тази пакост наистина щеше да бъде цяла катастрофа. Само два от последните листове той беше оставил на масата, за да набира рано сутринта на следващия ден. Но и тази пакост сама по себе си беше голямо нещастие. Майстор Рудолфо беше учен и търговец същевременно, и щеше да бъде извън себе си, ако узнаеше, че е повреден неговият оригинал на Convivio9. Макар и да му харесваше, в крак със съвременната мода, да отпечатва копия на книгите от библиотеката си чрез чудото на печатарската преса, все пак му беше останала любовта към красотата на ръкописа и съзнанието на търговеца за неговата особена стойност. Тя трябваше сега не само да подмени оригиналните листове на Рудолфо с два точно толкова красиви манускрипта, но още същата вечер да се залови с набора. С Бартоломео бяха пресметнали, че двамата трябва да работят от ранни зори, за да приготвят навреме последните два листа. Сега обаче, тъй като Бартоломео беше принуден сам да печата, докато тя изработва ръкописното копие, трябваше да набере част от текста през нощта.
9
Недовършено произведение на Данте (1265–1321) от 1306 г. написано на италиански, а не на латински стик. — Б.ред.