Той хвърли едното руло върху масата и започна да развива второто.
— Седни на пода.
— Моля?
— Седни на пода. — Той я придърпа върху килима и приглади пергамента много предпазливо. — Как да ти обясня, като въобще не знаеш за какво говоря?
Санчия се приближи по-близо, за да хвърли поглед върху пергамента.
Лион я хвана за ръката и я притегли до себе си на пода.
— Това тук е вторият „Танцьор“. Ще нарека кораба „Танцьорът на Катерина“. Ти пътува до Генуа на първия „Танцьор“, който построих. Вторият кораб е далеч по-голям.
Объркана, тя се втренчи в нанесените със замах линии и математически уравнения, които видя върху скицата.
— Това корабът ли е?
— Това тук е проектът на кораба. Самият кораб е в корабостроителницата на Пиза. Току-що започнаха строежа му. — Той посочи с пръст един от многото странични отвори по туловището на кораба. Тук ще бъдат закрепени ремъците. Виждаш, че става дума за трирема29, на всяка пейка за гребците сядат по трима души и всеки от тях обслужва собствен ремък.
— На кораба, с който пътувах, въобще нямаше ремъци.
— Защото беше кораб с платна, а не галера. Предпочитам платноходите, но много търговци превозват стоките си само с галери, защото на по-дълги разстояния те са по-сигурни. Наистина и галерата в открито море е зависима от вятъра, а ремъците в повечето случаи остават неизползвани. Когато обаче прибегнат до тях, те са направо от жизнено значение. Галерите не трябва като други платноходи да хвърлят котва навътре, далеч от опасните брегове, тях не ги застрашават и рифовете или възможността да бъдат наново изхвърлени в открито море. Те могат да влизат в пристанища, които са недостъпни за другите кораби и… — Той спря, когато я погледна и забеляза изражението на лицето й. — Какво има? Не можеш ли да следиш мисълта ми?
— Разбирам всичко, което казвате, но не разбирам защо ми обяснявате всичко това.
— Ти каза, че не ме познаваш. — Той срещна погледа й. — Това е моят истински живот. Смятах, че ще бъде най-добре, ако опознаеш тази част от мен преди останалите. Спирай ме, ако разказвам твърде бързо. Боя се, че съм твърде нетърпелив учител.
— Лекции… мислех си, че искате…
— Да, това исках. — Около устните му заигра насмешка — Но стигнах до убеждението, че този е по-добрият начин на действие. Не най-приятният, но положително оня, който представлява най-малка опасност за теб. Да се надяваме, че скоро ще се освободиш от всичките си съмнения, тъй като не мога да обещая, че търпението ми ще трае вечно. — Той хвърли поглед върху пергамента. — При строежа на всеки кораб се употребява три вида дървен материал. Дъб за скелета, шпангоутите, носовия и кърмовия вълнорез, палубните греди и талпи; лиственица за мачтодържачи и вътрешни подпори, смърч за мачтите и върлините. Дъбовото дърво се стремя да получа от Тревизана, но там горите се подлагат на все по-безогледна сеч, така че скоро ще трябва да се огледам за друг източник. Може би долината на река По…
— Не ми е нужно да зная подробности от корабостроенето, за да науча нещо за вашата душа — прекъсна го тя. — Главата ми забуча от върлини, мачти и триреми.
Той я погледна.
— В такъв случай какво искаш да знаеш? Кажи ми го и ще се опитам да ти го предам.
За първи път Лион се показваше съвсем откровен пред нея и тя се изкуши да разбере повече за неговите идеи и чувства.
— Защо сте се заловили тъкмо с корабостроенето? Защото не се отправите на голямо плаване като Колумб?
— Някой трябва да построи корабите за подобни начинания. Надеждни и мощни кораби, които могат да издържат едно околосветско пътуване. — И той добави съвсем простичко: — Ще ми се аз да съм човекът, който да ги строи. — Той сгъна пергамента на руло. — Да построиш нещо… това е чудесно чувство. Още от дете познавах само разрушението. Навярно исках… ах, липсвало ми е съзиданието.
Санчия го погледна. Лицето му показваше встрастеност, каквато не беше виждала у него.
— Но вие говорите за товари и търговци, а не за откривателски пътешествия.
— Търговията подхранва откритията. Щеше ли кралица Изабела да даде на Колумб корабите, ако не се беше надявала, че след откривателското му пътуване към нея ще потекат реки от богатства? Звънът на монетите е като песен на спрени, а пък аз не съм толкова глупав, че да се докарам до просяшка тояга. Ако сметката излезе, ще постигна и двете. — Той се ухили чак до ушите. — Както сама виждаш, аз съм необикновено алчен човек.
Той посегна към второто руло пергамент и го разви.
— Това е чертежът на платнохода, който наредих да построят в корабостроителницата в Марсилия.