Санчия спря, за да срещне слисания поглед на Лион.
— Господарю мой. — Тя кимна и отново се обърна към Бианка, която я хвана приятелски под ръка.
Лион изръмжа полугласно проклятие, а после се засмя неуверено.
— Не е ли чудесна изненада? — Бианка теглеше със себе си Санчия по стълбището. — Майка ти настани Санчия до моята спалня, така че ще я наглеждам, докато излекува раните си, а пък сладкият малък Пиеро обитава съседната стаичка. Целия следобед Санчия и аз бъбрихме и кроихме планове.
— Чудесно. — Той се втренчи в Санчия. — И отгоре на всичко тази изненада.
Санчия отвърна смело на погледа му.
— Как бих могла да отклоня любезното предложение на вашата майка?
— Да, нима? — Чу се да казва Лоренцо. — Тъкмо ставаше дума за това, колко очарователна и доброжелателна може да бъде господарката на този дом.
— Време е Санчия да заживее сред хора, които да се погрижат за нея така, както подобава. — Катерина пристъпи напред, за да вземе ранената ръка на Санчия в своята. — Да живееш сам наистина си има своите предимства, ала тук при нас ще й бъде много по-добре. Тъй като, за съжаление, Санчия няма фамилно име, аз реших да й дам едно. Казах на гостите си, че при мен отскоро живее една близка на име Санчия Салмона. Запомни го добре, Лион. А сега ела, скъпа моя, ще те представя на нашите гости. Изпратих ги в градината, за да се порадват на хубостта й, докато не е залязло слънцето. Много се гордея с моите рози.
— Мамо, аз ще придружа Санчия. — Лицето на Лион остана безизразно, когато пристъпи напред. — Както се полага на един внимателен и отзивчив домакин.
— Ще дойда с вас. — Усмивката на Бианка излъчваше похвално усърдие. — Ще ти покажа сводестата алея, където Марко нарисува портрета ми.
— Да, разбира се — каза Катерина, — покажи на Санчия всичко, скъпа Бианка. Тя трябва тук да се чувства съвсем като у дома си и да усеща колко е желана от нас.
Лион удостои майка си с леден поглед.
— Ела, Бианка — настоя той пред своята съпруга.
Усмивка озари лицето на Катерина, когато гледаше подир тримата, които тръгнаха по пътеката към градината.
— Едни дързък ход.
Тя погледна Лоренцо.
— Това беше твоето предложение… ти желаеше да я поканя в дома си.
— Защото вярвах, че ще събуди твоята неприязън. И защото не бях премислил всички последици.
— Аз също, преди тя да ме потърси.
— Ах, Санчия дойде при теб? Страшно интересно. Мога ли да допусна, че става дума за съзаклятие?
— Да.
— Ти, естествено, знаеш, че този шахматен ход таи в себе си твърде рискован елемент? Та ти си тласнала Санчия в обсега на действие на Лион.
— Тя ще бъде непрекъснато под погледа на Бианка, на Марко и на мене… нека не забравяме и половин дузина гости.
— Ти дори не спомена, че гостите ти ще останат за по-дълго.
— Възможно е да съм забравила. — Тя изглеждаше самата невинност. — Защо да не отпразнуваме завръщането на Лион у дома с неколцина приятели?
— Не бих могъл с нищо да възразя срещу идеята ти.
Тя изкриви лице в гримаса и се приготви да последва останалите в градината.
— Поне се престори на разочарован и разгневен.
— Но аз не съм ни най-малко. Възхищавам се от твоя ум и от твоята фантазия. — Той я последва. — Вече се питах кога ще предприемеш нещо, за да овладееш ситуацията. В последно време се държиш прекалено отстъпчиво и резервирано.
— Намираш ме резервирана ли? Трябва да изясним това в подходящо време.
— От една жена с твоите качества, Катерина, на драго сърце бих се поучил.
До градинската порта тя неочаквано спря.
— Наистина не ми се сърдиш, нали?
— Не ми е приятно да те разочаровам, но не бих могъл да бъда по-радостен — каза той. — Това малко забавяне не променя с нищо края на историята.
— Въпросът е само, кой край е предопределен.
Лоренцо поклати отрицателно глава.
— Между тях властва страстно влечение, а то в края на краищата ще преодолее всички прегради. Ти затрудни сбъдването му и само го направи хилядократно по-желано. Една от слабостите на човешката природа.
— Аз направих сбъдването му невъзможно.
Той се засмя с пълен глас.
— Е, това е наистина голямо предизвикателство, което приемам с радост, макар че Лион е всичко друго, но не и очарован от намесата ти.
— Е, аз се намесих изцяло на страната на Санчия.
— Сигурно така си въобразяваш. Но една част от самата нея ще съдейства на Лион да осъществи намеренията си, тъй като на женската природа се пада да помага за продължението на човешкия род.
— Та какво знаеш ти за женската природа? Ние жените имаме потребности и извън раждането. Ние не искаме да сме само съд за…