— Ама ти съвсем определено си лектор. По те харесвах, докато беше в безсъзнание.
— Пребий ме до безсъзнание тогава.
— Уви, не мога. В края на краищата от мен се очаква да те освободя.
Очите й се присвиха срещу неговите, после отново се извърнаха настрани и тя промърмори:
— Колко непредпазливо от моя страна.
— В смисъл?
— Почти бях изкусена. Съблазънта на надеждата. Ако е трябвало да ме освободиш, изобщо нямаше да ме свалиш тук долу. Не, аз трябва да съм твоята лична жертва, а ти — моят личен кошмар. Накрая оковите по теб няма да отстъпват на моите.
— Психологията на човешкия ум — каза Танал и натика напоен с мазнина залък в устата й. — Твоята специалност. Значи можеш да разчетеш живота ми така лесно, както четеш свитък. Това би трябвало да ме изплаши, така ли?
Тя задъвка, после преглътна с усилие.
— Владея много по-гибелно оръжие, нищожество.
— И какво ли ще е то?
— Промъквам се в твоята глава. Виждам през твоите очи. Плувам в потоците на твоята мисъл. Заставам там, гледам подмокреното същество, оковано за това легло за насилие. И най-сетне започвам да те разбирам. По-интимно е, отколкото да правиш любов, дребно човече, защото всички твои тайни изчезват. И в случай че се чудиш, да, правя го точно в този момент. Вслушвам се в собствените си думи, както ги слушаш ти, усещам как се стягат гърдите ти, странния хлад под кожата ти въпреки прясната пот. Внезапният страх в мига, в който осъзнаваш колко си уязвим…
Той я зашлеви. Силно. От устата й швирна кръв. Тя се закашля, изплю, изплю отново, дъхът й излезе хриплив и влажен.
— Можем да продължим с яденето и по-късно — каза Танал, мъчеше се да говори безстрастно. — Вярвам, че ще дадеш приноса си в писъците през следващите дни и седмици, Джанат, но те уверявам, виковете ти няма да стигнат до никого.
От устата й се изтръгна странно накъсан звук.
След миг Танал осъзна, че тя се смее.
— Впечатляваща храброст — каза й искрено. — След време може наистина да те освободя. Засега обаче се колебая. Убеден съм, че разбираш.
Тя кимна.
— Нахална кучка.
Тя се изсмя отново.
— Не си мисли, че ще оставя фенера — изръмжа той.
Смехът й го догони навън, режеше като счупено стъкло.
Богато украсената каляска, обрамчена с лъскаво кръвно дърво, бе спряла на главната улица на Дрийн, едните й колелета бяха на тротоара и откритият канал шуртеше под нея. Четирите костенобели коня стояха унило в преждевременния зной, отпуснали глави. Право пред тях се издигаше сводеста порта, зад която кипеше гъмжилото на Високия пазар, задръстен от сергии, коли, добитък и хорски тълпи.
Потокът от богатства, какофонията от гласове и множеството предлагащи или посягащи да грабнат ръце сякаш кулминираха в сила, която блъскаше сетивата на Брол Хандар дори от мястото, където седеше, защитен в тесния плюшен затвор на каляската. Надигащите се на вълни звуци от пазара, хаотичните човешки потоци напред и назад през портата и тълпите по самата улица, всичко това напомняше на Надзорника за религиозна трескавост на някоя безумна версия на погребение при Тайст Едур. На мястото на жените, надаващи ритмичното си пъшкане на сдържана скръб, колари ръчкаха мучащи говеда през гъстата гмеж. Вместо непусналите кръв младоци, дърпащи веслата през кърваво пенестите гребени на вълните, тук ехтеше тропотът на ръчни колички и се извисяваха кресливите викове на продавачи. Гъстият дим от клади и жертвени дарове, загърнал едурските села, тук представляваше плътна прашна река, зацапана с хиляди миризми. Тор, конска пикня, печено месо, зеленчуци и риба, необработени кожи от мириди и ощавени кожи на родара; гниеща смет и задушаващият мирис на замайващи мозъка опиати.
Тук, сред ледериите, в морето не се хвърляха скъпоценни жертвени дарове. Костта от тюленови бивни лежеше по рафтове като редици зъби от някакви механизми за мъчение. По други сергии костта се появяваше отново, този път изваяна в хиляди форми, много от които в подражание на религиозни предмети от едурите, джхеките и фентите, или като фигури за игра. Лъскавият кехлибар тук беше украса, а не свещените сълзи на пленен сумрак; а самото кръвно дърво бе изваяно на купи, чаши и паници.
Или за украса на каляска.
През един процеп на кепенците Надзорникът наблюдаваше кипежа по улицата. Тук-там по някой Тайст Едур се появяваше в тълпата, с една глава по-висок от повечето ледерии, и на Брол му се струваше, че разчита нещо като насмешка зад отчуждените високомерни изражения на едурите. А в очите на един натруфено облечен, с отрупани с пръстени ръце старейшина, когото познаваше лично, забеляза блясъка на алчност.