— Жените помнят — каза Феар. — Предават сказанията на дъщерите си. Поколение след поколение. Да, знам, че Скабандари е забил нож в гърба ти там, на онзи хълм над полето на битката. Но все пак първата измяна ли беше това?
Ако очакваше реакция, остана разочарован.
Удинаас се изсмя тихо от ъгъла, където седеше, опрял гръб на люспестата скала.
— Стига с тия глупости. Кой кого бил предал. Какво значение има? Сякаш и ние тук разчитаме на доверието, за да ни спои. Кажи ми, Феар Сенгар, мой доскорошен господарю — твоят брат има ли някаква представа кой е Руин? Откъде дойде? Предполагам, че не. Иначе щеше лично да тръгне след нас, с десет хиляди воини зад гърба си. Но вместо това те си играят с нас. Не си ли поне любопитен защо?
Никой не проговори за няколко мига, а после Кетъл се изкикоти и всички се обърнаха към нея. Тя примига сънено.
— Искат първо да намерим онова, което търсим, разбира се.
— Тогава защо осуетяват опитите ни да влезем по-навътре? — попита навъсено Серен.
— Защото знаят, че посоката е грешна.
— Как могат да знаят?
Малките мръсни ръце на Кетъл изпърхаха в сумрака като прилепи.
— Сакатият бог им е казал. Сакатият бог е казал, че все още не е време да се тръгне на изток. Той не е готов за открита война, все още. Не иска да навлезем в пустите земи, където чакат всички тайни.
Серен Педак зяпна детето.
— Кой, в името на Блудния, е Сакатият бог?
— Онзи, който е дал на Рулад меча му, Аквитор. Истинската сила зад Тайст Едур. — Кетъл вдигна ръце. — Скабандари е мъртъв. Сделката е на Ханан Мосаг, а монетата е Рулад Сенгар.
Феар гледаше Кетъл с ужас.
— Откъде знаеш?
— Мъртвите ми казаха. Много неща ми казаха. И онези под дърветата, пленените. И друго ми казаха. Че огромното колело скоро ще се завърти, за сетен път, преди да затвори кръга. Затваря го, защото трябва, защото той така го е направил. Да му каже всичко, което трябва да знае. Да му каже истината.
— На кого да каже? — попита в недоумение Серен.
— На него, на онзи, който иде. Ще видите. — Момичето хвана Феар за ръката и го задърпа. — Трябва да побързаме, иначе ще ни хванат. А ако ни хванат, Силхас Руин ще трябва да избие всички.
„Искам да го удуша това дете“ — помисли Серен.
Удинаас се смееше.
Искаше и него да удуши.
— Силхас — каза Серен, — имаш ли някаква представа за какво говори Кетъл?
— Не, Аквитор — отвърна той. — Но смятам да продължа да я слушам.
3.
Натъкнахме се на чудовището на източния склон на хребета Радагар. Лежеше в едно плитко дере, изровено от порой, и вонята, наситила жаркия въздух, ни подсказа за гниеща плът, и наистина, след огледа, извършен крайно предпазливо на този същия ден след набега над нашия лагер от неизвестни нападатели, открихме, че изчадието е, макар и все още живо, смъртно ранено. Как да опиша такова демонично същество? Изправено, то щеше да се крепи на два огромни мускулести крака, напомнящи за тези на шаба, птицата със закърнели криле, която се среща по островите на Драконовия архипелаг, но много по-големи в случая при съпоставка. Бедреното ниво на чудовището, когато е изправено, щеше да стига до равнището на очите на човек. С изпънатата дълга опашка торсът на демона щеше равномерно да се балансира от бедрата, при положение че той изпъне напред дългия си врат, та гръбнакът да застане хоризонтално. Дългите предни крайници, покрити със здрави мускули и твърди люспи, осигуряващи естествена броня, завършваха не с лапи или дълги пръсти за прихващане, а с огромни мечове с железни остриета, които изглеждаха споени, метал към кост, за китките. Главата беше с челюсти като на крокодил, подобно на онези, които се срещат в тинята по южното крайбрежие на морето Блуроуз, но много по-голяма. Обезводняването беше забелило устните назад и се виждаха разядени редици зъби, всеки с големината на кама. Очите, макар и замъглени от приближаващата смърт, изглеждаха злокобни и чужди за сетивата ни.
Атри-Преда, храбър както винаги, пристъпи напред, за да облекчи демона от страданието му с едно забиване на меча в меката тъкан на гърлото му. След тази фатална рана демонът издаде смъртен вик, който ни порази с болка, защото звукът, който издаде чудовището, надвишаваше обхвата на човешкия слух, ала изригна в черепите ни с такава сила, че кръв изби от ноздрите, очите и ушите ни.
Друга една подробност трябва да отбележа, преди да опиша по-подробно размера на споменатите понесени от нас щети. Раните, видими по тялото на чудовището, бяха прелюбопитни. Удължени, извити посичания може би от някакъв вид пипало, но пипало, по което е имало остри зъби, докато други рани бяха по-къси, но по-дълбоки по характер, нанасяни неизменно в области жизненоважни за движението или други подобни осакатявания по крайниците, разкъсвания на сухожилия и прочие…