Скорген се кълнеше, че бил чул трясък на мечове — смътно ехо — със здравото си ухо, но самата Шурк не беше чула нищо.
Все едно, измъкнали се бяха бързо от онези води, както са склонни да правят пиратите, щом надушат, че наблизо може да дебне организирана съпротива, и Шурк бе утешила смутената си съвест, като си напомни, че Лоста й бе говорил за Джакуруку като за нещо познато — поне дотолкова, доколкото знаеше името на тази земя. А колкото до ококорените молитви на Корлос към няколко десетки божества, какво пък, той си беше склонен към мелодрама. Десетина рицари едва ли щяха да са достатъчно, за да спрат Лоста и неговата Пурпурна гвардия — те бяха решени да сторят всичко, което трябва да сторят, което в техния случай означаваше да прекосят Джакуруку от едното крайбрежие до другото и след това да си намерят друг кораб.
Огромен свят, и още как.
Греблата се вдигнаха от водата и тихо се прибраха — „Немряща благодарност“ вече се хлъзгаше покрай едурската развалина. Шурк Елале се приближи до перилото и огледа палубата на кораба от черно дърво.
— Потъва — измърмори до нея Скорген.
Никакви трупове сред бъркотията. Но бъркотия имаше.
— Никаква организирана евакуация — каза Шурк Елале. Канджите и куките вече летяха напред, шиповете се забиваха и въжетата се изпъваха. — Шестима с нас, с извадени оръжия — заповяда тя, извади рапирата от ножницата си и стъпи на перилото.
Оттласна се и леко скочи на палубата, на две крачки от счупената главна мачта. След миг Скорген се озова до нея, изпъшка и изруга, заразтрива болния си крак.
— Бая свада е било — рече, докато се оглеждаше. Изкуцука до перилото, изтръгна една забила се стрела и я заоглежда навъсено. — Къса и дебела е, проклетията — виж й острието, това може да те прониже и през щит с бронзов обков. А това оперение — кожа е, като рибешки перки.
Но къде бяха телата? Намръщена, Шурк Елале тръгна към люка на трюма. Побутна го настрана с крак, наведе се и се загледа надолу в сумрака.
Блещукаше вода и из нея плуваха разни неща.
— Скорген, тук има плячка. Ела да я вадим!
Вторият й помощник, Мизъри, подвикна от кораба им:
— Капитане! Корабът е по-ниско във водата, отколкото когато дойдохме.
Тя вече го знаеше — чуваше приглушените стонове на гредите.
Скорген клекна до нея, бръкна в трюма и измъкна висока почти до кръста му амфора.
Беше великолепно изделие, забеляза Шурк. Чуждоземна. Глечта беше кремава на цвят, а основата бе разчертана на черни геометрични фигури върху блестящо бяло. Но най-интересното бе рисунката на издутата част. Ниско долу от едната страна имаше човешка фигура, прикована на Х-образен кръст. Над извърнатата нагоре глава на човека кръжаха врани. Стотици, всяка изрисувана най-усърдно и с най-големи подробности — врани, които излитаха — или може би долитаха — по цялата горна част на амфората. Стекли се, за да пируват с нещастния разпнат? Или излитаха от него като негови последни, умиращи мисли?
Скорген вече разпечатваше гърлото с ножа си, махаше восъка, стегнал запушалката. Издърпа я и се дръпна, щом от амфората блъвна гъста кръв и се разля по палубата.
Изглеждаше прясна. И от нея се вдигаше мирис на цветя, остър и сладникав.
— Прашец от кагенца — каза Скорген. — Предпазва кръвта от съсирване. Едурите го използват, когато рисуват храмовете си в гората — по дърветата, нали знаеш. Кръвта освещава. Не е същински храм, разбира се. Няма стени, няма таван, само горичка…
— Не обичам дърдорещи помощник-капитани — каза Шурк Елале. — Повикай останалите. Само амфорите ще ни направят богати поне за месец-два. — И тръгна към каютите.
Вратата висеше само на една кожена панта. Шурк Елале я бутна и влезе. Каютите на екипажа бяха празни и разхвърляни, сякаш са били подложени на претърсване.
На пода на най-голямата лежеше труп на едур, с разперени крайници. Ръцете и краката бяха приковани за пода. И някой го беше рязал с нож. Стаята вонеше. Очите на трупа се бяха вторачили в пустото, станали сякаш свидетели на разбита вяра, на ужасно откровение в мига на смъртта.
Чу как Скорген се приближи зад нея, чу и тихо промълвеното му проклятие.
— Изтезавали са го — рече той. — Това е капитанът. Меруди очевидно, адски близо до старейшина. Блудния дано да ни спаси, капитане, нас ще ни обвинят, ако някой ни завари на това корито, преди да потъне. Изтезание. Не го разбирам това…