Выбрать главу

— Сержант…

— Не сега, Коураб. Слушай! Тръгваме към тронната зала. Искам Кътъл отпред…

— Сержант…

— … с острилки в ръката. Корик, ти след него…

— Сержант…

— Какво, в името на Гуглата, Коураб?

Коураб сочеше. На север.

Всички се обърнаха.

И видяха огромен бял дракон, понесъл се право надолу към тях.

Разпръснатите тук-там тела на ледерийски войници и малките пожари, останали след взривовете, бяха достатъчна следа за Бързия Бен и Хедж и сега те се бяха присвили пред един вход на изгоряла сграда.

— Слушай — настояваше Хедж, — покривът тук е точно срещу портата. Познавам Фид и ти казвам, той е на онзи проклет от Гуглата покрив!

— Добре, добре. Води, сапьор. — Бързия Бен поклати глава. „Нещо тук… не знам…“

Скочиха вътре. Вонята на дим беше люта, хапеща. Овъглени останки навсякъде, сметта на рухнала империя.

— Там — посочи Хедж и поеха по някакъв коридор, после по стълбище нагоре.

„Нещо… о, богове!“

— Давай! — изръмжа Бързия Бен и тласна сапьора напред.

— Какво…

— Бързо!

Огромният дракон летеше право към тях.

Фидлър видя как звярът отвори уста, разбра какво предстои, вдигна арбалета и стреля.

Стрелата се понесе напред.

Един заден крайник изплющя да я отбие настрани.

И проклетията се взриви.

Експлозията прикова морските пехотинци на покрива, Фидлър се претърколи назад.

Покривът хлътна под тях с тежко стържене и скърцане.

Драконът се хлъзна настрани и надолу, прекършените криле заплющяха като платна в буря.

Излетя втора стрела, за да го прихване.

Нов взрив отпрати дракона назад и надолу, в една сграда, и тя се срина с оглушителен рев.

Фидлър се завъртя рязко…

… и видя Хедж…

… и Бързия Бен, който тичаше към ръба на покрива, вдигнал ръце. Магия кипеше около него, все едно беше нос на кораб, заорал през водата.

Фидлър скочи и последва магьосника.

Драконът вече се измъкваше от развалините на сградата до Вечния домицил. Надупчен и разкъсан, с щръкнали кости, кръв швиртеше от ужасните рани. А след това — невероятно — отново се извиси към небето и разкъсаните криле заплющяха — но Фидлър знаеше, че всъщност го издига магия.

И щом драконът се отдели от рухналата сграда, Бързия Бен издигна магията си, вълна от пращящ огън, която го отпрати назад.

Още.

И още една — драконът беше вече на две улици разстояние, гърчеше се под изригващите атаки.

После, с пронизителен писък, драконът се издигна още по-нависоко и отлетя. Бягаше.

Бързия Бен отпусна ръце, падна на колене.

Зяпнал след бързо смаляващия се дракон, Фидлър подпря арбалета на рамото си. И каза на далечното същество:

— Това не е твоята битка. Шибан дракон!

После се обърна и зяпна Хедж.

Той също го зяпаше и се хилеше.

— Не си призрак?

— Не съм призрак. Да, Фид, върнах се.

Фидлър се намръщи и поклати глава.

— Гуглата да ни е на помощ на всички. — Обърна се към Бързия Бен. — А ти, в името на Бездната, къде беше?

Надигнал се на полусрутения покрив, Ботъл ги зяпаше. Не познаваше единия, но явно беше сапьор. И проклет Подпалвач на мостове.

До него Корик простена и се изплю.

— Виж ги — рече.

Ботъл кимна.

И странно, за всички войници в отделението нищо повече нямаше нужда да се каже.

Ботъл примижа след бързо стапящия се в небесата дракон. „Приятно ми беше да се запознаем.“

Трул Сенгар нежно вдигна ръцете на Серен и се отдръпна от прегръдката й. Тя се беше отпуснала на гърдите му, не искаше този миг да свърши. Нещо студено обаче се сви на юмрук в стомаха й, тя потръпна и извърна очи.

— Серен…

Тя го погледна.

— Брат ми… Родителите ми.

— Знам — промълви тя.

— Не мога да се престоря, че ги няма тук. Че не значат нищо за мен.

Тя само кимна. Не посмя да се довери на себе си и да проговори.

Трул мина през прашната стая. Беше оголена буквално от всичко, колкото и оскъдно да е било. Бяха си легнали върху наметалата, гледани от паяци по ъглите под тавана и от прилепите, увиснали на редица под перваза на прозореца. Той взе имасското копие, което бе подпрял на стената, обърна се към нея и се помълчи да се усмихне.

— Мога да се оправя сам. А и сам ще се движа по-бързо.

— Тръгвай тогава — отвърна тя и изпита болка от внезапната твърдост в гласа си.

Опитът за усмивка се задържа още за миг, после той кимна и излезе в коридора.