— Не е изненадващо — отвърна тя. — Направих грешка, като се опитах да спася Куралд Емурлан.
— Защо бе нужен целият този труд? — попита Маел.
Килмандарос оголи разядените си зъби.
— Прецедентът е… нежелан. Иди и отново си зарови главата в пясъците, Маел, но те предупреждавам, смъртта на едно селение е закана за всяко друго селение.
— Щом казваш — отвърна след миг мълчание Древният бог. — Да, признавам тази възможност. Все едно, Готос настоява за отплата.
Юмруците се отпуснаха, стиснаха се отново.
— Е, добре. Хайде, Джагът, сътвори Финнест.
— Това ще свърши работа — отвърна Готос, извади нещо от гънките на раздраната си риза и го вдигна пред очите им.
Двамата Древни го зяпнаха. После Маел изсумтя:
— Да, разбирам. Прелюбопитен избор, Готос.
— Само такива правя — отвърна Готос. — Е, хайде, Килмандарос, иди и сложи край на коварния си заговор жалкото съществувание на соултейкъна да свърши.
Драконът засъска, запищя от ярост и страх, щом Древната богиня приближи.
Тя удари с юмрук костния ръб в центъра между очите на Скабандари. Пукотът на дебелата кост изкънтя като траурен химн в тясната урва. Между пръстите на богинята швирна кръв.
Счупената глава на дракона изтътна тежко върху каменистото корито, от устата блъвнаха лиги и слуз.
Килмандарос рязко се обърна към Готос. Той кимна и каза:
— Държа го тоя нещастник.
Маел пристъпи към Джагъта и протегна ръка.
— Тогава ще взема Финнеста…
— О, не.
Двамата Древни изгледаха Готос, а той се усмихна още по-широко.
— Отплата за дълга. За двама ви. Задържам Финнеста, душата на Скабандари, за себе си. Между нас вече нищо не остава неуредено. Нима не сте доволни?
— Какво ще правиш с него? — попита навъсено Маел.
— Още не съм решил, но ви уверявам, че ще е прелюбопитно неприятно.
Килмандарос отново сви юмруци и ги надигна.
— Изкусена съм да пратя децата си след тебе, Джагът.
— Колко жалко, че са се залутали някъде.
Никой от двамата Древни не промълви нито дума повече. Готос тръгна нагоре по склона на урвата. Винаги се радваше да надхитри бъбривите стари отрепки въпреки цялата им страховита брутална мощ. Е, моментно удоволствие поне.
„Най-доброто.“
При цепнатината Килмандарос видя друга фигура. С черно наметало, белокоса. Потънало в размисъл лице, с вдигнати вежди, взряно в раздраната тъкан.
Канеше се да премине портала или очакваше нея? Древната богиня го изгледа навъсено и каза:
— Не си добре дошъл в Куралд Емурлан.
Студените очи на Аномандарис Пурейк се спряха на чудовищното същество.
— Нима си въобразяваш, че възнамерявам да си присвоя трона?
— Едва ли ще си първият.
Той отново извърна очи към разлома.
— Затруднена си, Килмандарос, а Еджуокър — Ходещия на ръба — е зает другаде. Предлагам ти помощта си.
— Доверието ми не се печели лесно от такива като тебе, Тайст Андий.
— Несправедливо — отвърна той. — За разлика от мнозина други от моята раса, приемам, че отплатата за измяна никога не е достатъчна, за да надмогне цената. Освен дивите дракони вече има соултейкън, който воюват в Куралд Емурлан.
— Къде е Оссерк? — попита Древната богиня. — Маел каза, че той…
— Че се кани отново да ми се изпречи на пътя? Оссерк си въобрази, че ще взема участие в убийството на Скабандари. А защо да го правя? Ти и Маел сте повече от достатъчно. — Аномандарис изсумтя. — Мога да си представя Оссерк, как кръжи и кръжи. Търси мен. Идиот.
— А предателството на Скабандари? Той предаде брат ти. Никакво желание ли нямаш да отмъстиш за това?
Аномандарис я погледна и се подсмихна.
— Отплатата за измяна. За Скабандари цената се оказа висока, нали? Колкото до Силхас… е, дори Азат не траят вечно. Почти му завиждам, че ще е изолиран от всичко, което ще ни сполети в идните хилядолетия.
— Несъмнено. Желаеш ли да се присъединиш към него в сходна гробна могила?
— Не държа.
— Тогава допускам, че Силхас Руин няма да е склонен да ти прости за безразличието в деня, в който бъде освободен.
— Може пък и да се изненадаш, Килмандарос.
— Ти й расата ти сте загадка за мен, Аномандарис Пурейк.
— Зная. Е, богиньо, споразумяхме ли се?
Тя кривна глава.
— Решена съм да прогоня претендентите за селението. Ако Куралд Емурлан трябва да умре, то нека да си умре сам.
— С други думи, искаш да оставиш Трона на Сянка незает.
— Да.
Той помисли малко и кимна.
— Разбрано.
— Не ми изменяй, соултейкън.
— Няма. Готова ли си, Килмандарос?
— Те ще сключат съюзи — рече тя. — Всички ще воюват срещу нас.
Аномандарис сви рамене.
— Нищо по-добро нямам за вършене днес.