— Докато ти твърдиш, че съществуваш, за да тормозиш Феар Сенгар.
— О, с това той се оправя и сам. — Удинаас сви рамене. — Проблемът с въпроси като този е, че рядко намираме смисъл на онова, което правим, освен много време, след като сме го направили. И тогава излизаме не с една, а с хиляди причини, извинения, оправдания, чистосърдечни защити. Смисъл ли? Наистина, Силхас Руин, попитай ме нещо интересно.
— Добре. Размислям дали да не предизвикам преследвачите ни — край на това ненужно хитруване. То оскърбява естеството ми, честно казано.
Феар се извърна и изгледа Тайст Андий.
— Ще сриташ гнездо на стършели, Силхас Руин. По-лошо, ако този паднал бог наистина стои зад мощта на Рулад, може да те споходи съдба много по-ужасна от това да си заровен в земята за хилядолетия.
— Феар се превръща в старейшина пред очите ти — каза Удинаас. — Плаши се от сенки. Щом искаш да се заемеш с Рулад, Ханан Мосаг и неговите К’риснан, Силхас Руин, имаш благословията ми. Спипай Блудния за гърлото и разкъсай тази империя на парчета. Превърни всичко на пепел и прах. Изравни със земята целия проклет континент, Тайст Андий — ние просто ще останем тук, в тази пещера. Ела да ни вземеш, когато свършиш.
Феар се озъби на Удинаас.
— Защо ще си прави труда да ни щади?
— Не знам — отвърна бившият роб и повдигна вежда. — От жалост?
— Защо толкова се мразите? — обади се Кетъл. — Аз ви обичам всичките. Даже Уидър.
— Всичко е наред — отвърна Удинаас. — Просто сме измъчени от това, което сме, Кетъл.
Дълго след това никой не каза почти нищо.
Серен Педак стигна до края на гората и приклекна под кривите дървета. На тази височина въздухът беше рядък и студен. Звездите бяха ярки и резки, забуленият в прах полумесец все още беше ниско на хоризонта на север. Около нея цареше тих шепот сред купищата сухи листа и лишей — някакъв вид люспеста мишка властваше в подножието на леса, вид, какъвто никога не беше срещала. Животинките изглеждаха необикновено храбри, дотолкова, че чак пропълзяваха по ботушите й. Не бяха хищни като че ли. Все пак поведението им беше странно.
Пред нея се простираше наклонена поляна, шейсет или повече крачки. Свършваше при черен път. Нататък имаше ивица назъбени камъни, достатъчно хлабави, за да са опасни. Укреплението сред този ров от порутини беше с каменна стена, дебела в основата и рязко изтъняваща на височина два човешки боя. Ъгловите бастиони бяха масивни, четвъртити и с плоски покриви. На платформите имаше въртящи се на шарнири балисти. Серен успя да различи няколко присвити фигури, разположени около най-близката, още войници — виждаха се раменете и главите им — обикаляха по издигнатата платформа от другата страна на стените.
Докато оглеждаше укреплението, чу тихо подрънкване на броня и оръжие вляво. Отдръпна се бързо назад и се присви, щом на пътя се появи патрулът. Замръзна, затаила дъх, и изчака, докато не подминаха и не се скриха от погледа й.
След още двадесет удара на сърцето се обърна и тръгна назад през гората. Едва успя да намери входа на пещерата — тънка черна резка зад високата папрат под трошливата, килната напред козирка гранит. Провря се вътре и се спъна във Феар Сенгар.
— Извинявай — прошепна той. — Започнахме да се тревожим. Или поне аз — добави.
Тя му даде мълчаливо знак да влезе в пещерата.
— Добра новина — каза тихо, след като се събраха. — Намираме се зад гарнизона. Проходът напред би трябвало да е буквално без охрана.
— Нагоре по пътеката има прегради на К’риснан — прекъсна я Силхас Руин. — Кажи ми за гарнизона, Аквитор.
Серен затвори очи. „Прегради? Блудния да ни вземе, що за игра играе Ханан Мосаг тук?“
— Надуших миризма на коне от укреплението. Спънем ли се в тези прегради, те ще тръгнат след нас, а не можем да надбягаме конници.
— Гарнизонът — каза Силхас.
Тя сви рамене.
— Фортът изглежда непревзимаем. Мисля, че има някъде между сто и сто и двадесет войници. А при толкова много трябва да има и магове, плюс двадесетина или повече Тайст Едур.
— На Силхас Руин му е омръзнало да го преследват — обади се Удинаас.
Думите му изпълниха Серен Педак с ужас.
— Силхас, не можем ли да ги заобиколим тези прегради?
— Не.
Тя се обърна към Феар Сенгар и видя подозрение и тревога на лицето му. Той отказа да срещне погледа й. „Що за разговор съм пропуснала преди малко тук?“
— Магията не ти е чужда, Силхас Руин. Не можеш ли да приспиш всички във форта? Или да замъглиш умовете им, да ги объркаш?
Той я изгледа озадачено.
— Не знам за никаква магия, която може да постигне това.
— Мокра — отвърна тя. — Лабиринтът на Мокра.