— Здравей, Лиз — поздрави той.
Лиз Чен беше изпълнителната му секретарка, евроазиатка с приятна външност, на петдесет години, дошла с него от Хонконг през шестдесет и трета. Знаеше всички тайни за вложенията и на Гавалан — С-Г беше първоначалната им прикриваща операция, и на Струан.
— Как ново?
— Скарали сте се с тай пана, но няма значение.
Тя му поднесе редовната чаша чай, гласът й беше весел.
— Проклятие, да. Откъде знаеш, по дяволите? — И когато тя просто се засмя, той се засмя с нея. — Да върви по дяволите. Успя ли да се свържеш с Мак?
„Мак“ беше Дънкан Макайвър, управляващият иранските операции на С-Г и най-старият му приятел.
— Едно от момчетата звъни от сутрин до вечер, но иранските линии непрекъснато са заети. Телексът също не отговаря. Дънкан сигурно иска да говори с вас също толкова, колкото и вие. — Тя взе палтото му и го окачи на закачалката. — Обади се жена ви. Вземаше Електра от детската градина и искаше да знае дали ще си бъдете у дома за вечеря. Казах й, че вероятно ще се приберете, но може би ще бъде късно — нали след половин час започва конференцията ви с „Екс Текс“.
— Да. — Гавалан седна зад бюрото си и се увери, че папката е готова. — Би ли проверила дали телексът на Мак вече работи, Лиз?
Тя веднага започна да набира. Офисът му беше голям и чист, гледаше към летището. На чистото бюро имаше няколко семейни фотографии в рамки на Кати с Мелинда и Скот като малки, големият замък Ейвисярд беше зад тя, и още една на Морийн с бебето им в ръце. Красиви лица, усмихващи се лица. На стената — само една картина: маслена живопис на дебел китайски мандарин от Аристотел Куейнс — подарък от Иън Дънрос за отпразнуването на първото успешно кацане на сонда в Северно море, направено от Макайвър, и началото на нова ера.
— Анди — беше казал Дънрос, когато всичко започна. — Искам да вземеш Кати и децата, да напуснеш Хонконг и да се върнеш в Шотландия. Искам да се престориш, че подаваш оставка от Струанови. Разбира се, ти ще останеш член на вътрешния съвет, но това засега ще е тайна. Искам да отидеш в Абърдийн и тихо да купиш най-добрата собственост — пристанище, заводски райони, малко летище, потенциални хеликоптерни площадки… Абърдийн е още затънтен край, така че ще можеш да купиш всичко евтино. Това е секретна операция, само между нас. Преди няколко дни срещнах едно приятелче сеизмолог, казва се Кърк, та той ме убеди, че Северно море е огромно нефтено поле. Искам „Ноубъл Хаус“ да е подготвена да снабдява сондите, когато се разработят.
— Господи, Иън, как ще направим всичко това? Северно море? Даже и ако там има нефт, което звучи невероятно, тези морета са най-лошите в света през по-голямата част от годината. Няма да е възможно през цялата година — но както и да е, разходите ще превишат допустимите! Как ще го направим?
— Това е твой проблем, момчето ми.
Гавалан си спомни смеха и преливащата му увереност и както винаги това го стопли. Тогава беше напуснал Хонконг, Кати беше доволна и той беше направил всичко, което се искаше от него.
Почти веднага, като по чудо, нефтодобивът в Северно море започна да процъфтява и най-големите американски компании начело е „Екс Текс“, огромния тексаски нефтен конгломерат, и БП — „Бритиш Петролиум“, се втурнаха в района с огромни инвестиции. Той имаше страхотни позиции, от които да се възползува в новото Елдорадо, и беше първият, който разбра, че единственият ефективен начин да се обслужват огромните залежи в бурните северни води е с хеликоптер; беше първият — чрез мощта на Дънрос — който мобилизира огромни средства, необходими за наемането на хеликоптери, първият, който тласна производителите на хеликоптери към стандарти на размери, безопасност, оборудване и технически характеристики, за които не можеше и да се сънува, и първият, който доказа, че летенето над онези ужасни морета е възможно при всякакво време. Макайвър беше направил за него тези неща — и летенето, и разработването на необходимите техники, почти неизвестни дотогава.
Северно море ги беше завело в Залива, Иран, Малайзия, Нигерия, Уругвай, Южна Америка. Иран беше диамантът в неговата корона, с огромния си потенциал, невероятно доходен при много добрите му отношения с основния център на властта — императорския двор, който според уверенията на иранските му партньори щеше да остане също толкова силен, както и преди, въпреки че шахът е детрониран.
— Анди — беше казал вчера генерал Джавадах, висшият му партньор, базиран в Лондон, — няма за какво да се тревожиш. Един от нашите партньори е роднина с Бахтияр и просто за всеки случай ние сме сключили договори на най-високо равнище с приближените на Хомейни кръгове. Разбира се, новата ера ще ни излезе по-скъпа отпреди…