Сутринта той бе отишъл да се види с Абадани и му бе обяснил за Затаки и започването на строителството отново, като добави съвсем поверително, че японското правителство преразглежда статута на „Иран-Тода“, за да стане национален обект и да поеме цялото финансиране в бъдеще, и че със съдействието на негово превъзходителство Абадани той също би могъл да започне отново работа в Бандар-е Делам. Незабавно.
— Национален обект? Слава на Бога! Ако вашето правителство застане официално зад него, това ще реши завинаги всички финансови въпроси. Слава на Бога. Какво мога да направя? Каквото и да е!
— За да започна незабавно, ми трябват хеликоптери, чуждестранни пилоти и екипажи. Единственият начин да ги набавя бързо е чрез „С-Г Хеликоптърс“ и господин Гава…
Абадани избухна. След като изслуша учтиво и с привидно съгласие тирадата за въздушното пиратство и враговете на Иран, Касиги невъзмутимо продължи атаката.
— Напълно сте прав, ваше превъзходителство — каза той, — но трябва да избирам между риска да предизвикам вашето недоволство и неизпълнението на дълга ми към вашата велика страна. Изборът ни е прост: ако не намеря хеликоптери, не мога да започна отново. Опитах при „Гърни“ и при други без успех и сега знам, че мога да намеря бързо хеликоптери само чрез този ужасен човек — разбира се, само за няколко месеца, докато попълним дупката и уредя японски персонал. Ако не започна веднага, това ще ускори действията на онзи Затаки — уверявам ви, че той и неговият абадански комитет са взели закона в свои ръце, и той ще осъществи заплахата си. Това ще шокира и ще постави в неудобно положение моето правителство и ще го накара да забави осъществяването на цялото финансиране на националния обект и тогава… — Той вдигна рамене. — Тогава моето правителство ще нареди да се изостави „Иран-Тода“ и да се започне строителство на нов нефтохимически завод на някое сигурно място като Саудитска Арабия, Кувейт или Ирак.
— Сигурно място? Ирак? Тези крадци? Саудитска Арабия или Кувейт? За Бога, това са западнали шейхства и техните народи скоро ще се разбунтуват. Опасно е да се опитвате да правите дългосрочен бизнес с шейхствата, много е опасно. Те не се подчиняват на Божия закон. А Иран — сега да. Иран сега е уравновесен. Имамът, Бог да го дари с мир, ни спаси. Той нареди да тече нефт. Сигурно има някакъв друг начин да се намерят хеликоптери и екипажи! Гавалан и неговите пирати отмъкнаха имуществото ни. Не мога да помагам на пирати да избягат. Вие искате ли пиратите да избягат?
— Опазил ме Бог, не бих предложил такова нещо. Ние естествено не знаем, че те са пирати, ваше превъзходителство. Чух, че това са само лоши слухове, разпространявани от други врагове, които искат Иран да страда още повече. Дори и да е така, бихте ли приравнили девет използувани хеликоптера към три милиарда и сто милиона долара, които са вече вложени, и още един милиард и сто милиона, които моето правителство би могло да бъде убедено да вложи?
— Да. Пиратството си е пиратство, законът си е закон, шейхът се съгласи да направим проверка, истината си е истина. Иншаллах.
— Напълно съм съгласен, ваше превъзходителство, но нали знаете, че истината е относителна, едно отлагане до утре след залез-слънце ще бъде в полза на националните интереси… — Той успя да сдържи ругатнята си и бързо коригира грешката: — В интересите на имама и вашата ислямска държава.
— Божията истина не е относителна.
— Да, да, разбира се — отвърна Касиги, външно спокоен, но вътрешно скърцаше със зъби. „Как може човек да се оправи с тези идиоти, които използуват вярата си за прикритие и прибягват към «Бог» всеки път, когато искат да прекъснат линията на логическото мислене? Всичките са луди, ограничени! Не могат да разберат като нас, японците, че трябва да си толерантен към вярата на другите и че животът започва от нищо и свършва в нищото, а раят и адът, и бог са просто опиумен дим от ненормален мозък — докато не бъде доказано противното!“ — Разбира се, че сте прав, ваше превъзходителство. Но това няма да са негови хеликоптери или екипажи — трябват ми само неговите временни връзки. — Отегчен, той изчакваше и придумваше, и накрая изигра предпоследния си коз: — Сигурен съм, че шейхът и външният министър ще го приемат за огромна услуга, ако отложите проверката за утре, за да могат да дойдат на специалния прием на моя посланик тази вечер в осем.