Старк чу внезапното ахване и тишината, сърцето му се сви, после вълнението й избухна и тя извика към него:
— Обажда се Анди, Конроу, Анди, обадил му се е Марк Дюбоа, той е в Ирак на някакъв кораб, той и Фоулър, кацнали са принудително без проблеми на някакъв танкер и сега са в Ирак и в безопасност… О, Анди, това е чудесно! Какво? О, разбира се, той е добре и аз ще… ами Касиги?… Чакай ма… да, но… разбира се. — Тя затвори телефона и се върна бързо при него. — Все още нищо от Касиги, Анди каза, че бързал и щял да се обади пак. О, Конроу… — Тя коленичи до него и го прегърна, но много внимателно, от щастие от очите й потекоха сълзи. — Толкова се тревожех за Марк и Фоулър, толкова се боях, че са…
— И аз… и аз. — Той чувствуваше как бие сърцето й, чувствуваше и своето и сякаш част от тежестта върху душата му изчезна. Притисна я със здравата си ръка и промърмори задавено:
— По дяволите! Хайде, Касиги… хайде, Касиги…
Щабът в Ал Шаргаз, международното летище: 6,18 вечерта.
Гавалан стоеше до прозореца на офиса и гледаше как официалната кола на Нюбъри с малкото трепкащо английско знамение влиза през портала. Колата мина бързо по пътя и спря пред сградата. Вътре имаше шофьор без униформа и двама души отзад. Гавалан замислено поклати глава. Плисна шепа студена вода от чешмата на лицето си и се избърса.
Вратата се отвори. Влезе Скот с Чарли Петикин. И двамата бяха пребледнели.
— Не се безпокойте — рече Гавалан, — влизайте. — Върна се отново до прозореца. Мъчеше се да изглежда спокоен. Слънцето беше почти над хоризонта. — Няма смисъл да чакаме тук, ще слезем да ги посрещнем. — Той решително ги поведе по коридора. — Чудесно е за Марк и Фоулър, нали?
— Чудесно — отвърна Скот. Гласът му беше безизразен въпреки решителността му. Десет от десет, татко. По-добре от това не може. Десет от десет.
Минаха по коридора и излязоха във фоайето.
— Как е Паула, Чарли?
— О, тя… тя е добре, Анди. — Петикин бе смаян от хладнокръвието на Гавалан, завиждаше му. — Тя… тя излетя за Техеран преди час, мисля, че ще се върне чак в понеделник, а може би и утре. — „Проклета да е тази «Вихрушка» — помисли си той, — тя провали всичко. Знам, че страхливецът никога не печели, но какво да направя? Ако ни измъкнат хеликоптерите, С-Г затъва, няма работа, няма пенсия, а аз нямам почти никакви спестявания. Аз съм много по-стар от нея и… майната му на всичко! По някакъв си гаден, тъп начин се радвам — сега не бих могъл да проваля живота й, а тя би била луда да каже «да».“ — Паула е чудесна, Анди.
— Тя е хубаво момиче.
Фоайето бе пълно. Минаха през него и излязоха от хладния въздух на климатичната инсталация в топлината на залеза на стъпалата пред входа. Изненадан, Гавалан се спря. Всички от контингента на С-Г бяха тук: Скрагър, Воси, Вили, Руди, Пои Кели, Шандор, Фреди Еър и всички останали, и всички механици. Всички бяха застинали неподвижно и гледаха приближаващата се кола. Тя спря пред тях.
От нея слезе Нюбъри.
— Здравей, Андрю — рече той, но в този момент всички се вцепениха, защото до него застана не иранецът, а сияещият Касиги. Нюбъри каза озадачено: — Всъщност не разбирам какво става, но посланикът, иранският посланик, отмени инспекцията в последния момент, шейхът също, а господин Касиги ми се обади да отида на японския прием, така че тази вечер няма да има никаква инспекция…
Гавалан радостно възкликна, всички затупаха Касиги по раменете, благодаряха му, говореха, смееха се, бутаха се.
— И утре няма да има инспекция, дори ако трябва да го отвлечем… — каза Касиги. Всички отново се разсмяха и завикаха радостно, Скрагър затанцува някакъв моряшки танц.
— Ура за Касиги!
Гавалан си проби път до японеца, прегърна го здраво и викна над цялата лудница:
— Има Бог! Ще получите част от машините си след три дни, останалите в края на седмицата… — После добави несвързано: — Боже Господи, в последната секунда! Боже Господи, трябва да кажа на Мак, на Дюк и на останалите… аз черпя…
Касиги гледаше след него, докато той бързо се отдалечи. После се усмихна.
В болницата: 6,32 вечерта.
Разтреперан и сияещ от щастие, Старк затвори телефона и се върна на верандата.
— Дявол да го вземе, Мануела, дявол да го вземе, успяхме, няма да има инспекция! „Вихрушка“ успя! Анди не знае как го е направил Касиги, но го е направил и… дявол да го вземе! — Той я прегърна и се облегна на парапета. — „Вихрушка“ успя, сега сме в безопасност, сега ще се измъкнем и можем да правим планове. Дявол да го вземе! Кучият му син Касиги успя! Аллах-ул акбар — добави той триумфиращо, без да мисли.