Малкото момче потисна прозявката си.
— Какво означава неприкосновен?
— Те вярват, че животът на отделния човек е безценен, на всеки човек. Ние знаем, че целият живот идва от Бога, принадлежи на Бога, връща се при Бога и всеки живот има стойност само ако се върши Божието дело. Разбираш ли, сине?
— Мисля, че да — отвърна момчето. Вече бе много уморено. — Ако вършим Божието дело, ще идем в рая, а раят е вечен.
— Да, сине. Като използва онова, на което ни научи пилота, един вярващ може да стъпи на врата на десет милиона. Ние ще разнесем това слово, ти и аз… — Хусаин бе много доволен, че целта му бе ясна. „Странно — помисли си той, — че тъкмо Старк ми показа пътя.“ — Ние не сме нито от Изтока, нито от Запада, само от исляма. Разбираш ли, сине?
Но отговор нямаше. Малкото момче бе заспало дълбоко. Хусаин го гушна, загледан в умиращото слънце. Изчезна и последният лъч.
— Бог е велик — рече той на планините и на небето, и на нощта. — Няма друг Бог, освен Бог…