В отговор на един мой въпрос тя ми съобщи още, че според нейния покоен съпруг, мистър Хоум наследил тази склонност към науката от един свой чичо, френски учен; защото мистър Хоум бил от смесено френско-шотландско потекло и днес още имал роднини във Франция, повечето от които изписвали пред името си „дьо“ и били благородници.
Същата сутрин към девет часа един прислужник отиде да посрещне дилижанса, с който идваше нашата малка гостенка. Мисис Бретън и аз стояхме в гостната, очаквайки пристигането й: Джон Греъм Бретън бе заминал при свой съученик някъде в провинцията. Кръстница четеше вечерния вестник, аз шиех. Беше дъждовна нощ, дъждът блъскаше о стъклата, а вятърът виеше гневно и неспокойно.
— Бедното дете! — възкликваше от време на време мисис Бретън. — Какво време за пътуване! Дано пристигне по-скоро.
Някъде към десет звънецът на входната врата съобщи за завръщането на Уолън. С отваряне на вратата аз вече бях в антрето. Видях пътнически сандък и няколко кутии за шапки, до тях стоеше гувернантка, а в подножието на стълбището беше Уорън с голям, увит в шал вързоп.
— Това ли е детето? — запитах.
— Да, госпожице.
Преди още да разтворя шала и да надникна, лицето му бързо се извърна от мен към рамото на Уорън.
— Свалете ме, моля — изрече тънък гласец, когато Уорън отвори вратата на гостната, — и махнете този шал — продължи детето, отметна с ръчичка шала и нетърпеливо отхвърли тежката материя. Съществото, което се измъкна отвътре, се опита неумело да сгъне шала; но той беше твърде тежък и голям, за да бъде задържан и оправен от неговите ръце. — Дайте го на Хариет, моля — прозвуча нареждането, — тя да го прибере.
След тези думи детето се извърна и впери очи в мисис Бретън.
-Ела тук, миличка — рече дамата. — Ела да видим дали не си замръзнала и мокра: ела да те постопля край огъня.
То пристъпи смело. Освободено от завивките, изглеждаше съвсем дребно; но фигурката му беше стегната, елегантна, тъничка, изпъната и стройна. Кацнало на широкия скут на кръстница, то приличаше на малка кукла; вратлето като от восък и главата, в ореол от копринени къдри, засилваха приликата.
Мисис Бретън му говореше мило, докато разтъркваше ръцете, раменете и нозете му; отначало тя бе наблюдавана замислено, но сетне получи в отговор една усмивка. Мисис Бретън не беше от гальовните жени; дори и към възлюбения си син се отнасяше сдържано, често пъти и хладно; ала когато малката й гостенка се усмихна, тя я целуна и запита:
— Как се казва моето момиченце?
— Миси.
— А освен миси?
— Папа я нарича Поли.
— Иска ли Поли да живее при мене?
— Не завинаги, но докато се върне татко. Татко замина. — То поклати многозначително глава.
— Той ще се върне при Поли или пък ще прати да я вземат.
— Наистина ли, госпожо? Сигурна ли сте?
— Мисля, че да.
— Но Хариет смята; че не: поне за дълго време. Той е болен.
Очите й се насълзиха. Поли измъкна ръката си от ръката на мисис Бретън и се опита да слезе от скута й; отначало не я пуснаха, но тя каза:
— Моля ви, искам да сляза. Мога да седна и на стол.
Оставиха я да се смъкне от коляното й като хвана едно столче за крака, тя го отнесе в най-тъмния ъгъл и седна там. Макар да бе властна, а при по-сериозни въпроси дори деспотична жена, мисис Бретън често оставяше дреболиите да минат незабелязано; тя позволи на детето да стори каквото желаеше. А на мен ми каза:
— Засега не й обръщай внимание.
Но аз наблюдавах внимателно; видях как Поли отпусна малкия си лакът на коляното и подпря глава на ръката; забелязах как измъкна миниатюрна носна кърпа от кукленското джобче на кукленската си поличка, а сетне я чух да плаче. Други деца, обхванати от мъка или болка, реват на висок глас, без свян и задръжка, а това дете само плачеше и единствено тихото подсмърчане показваше чувствата му. Мисис Бретън все едно че не чуваше, което беше хубаво. След малко един глас от ъгъла запита:
— Може ли да позвъните на Хариет?
Позвъних. Гувернантката се появи.
— Хариет, трябва да ме сложите в леглото — нареди малката господарка. — Запитайте къде ми е леглото.
Хариет съобщи, че вече е запитала.
— Запитайте дали ще спите при мене, Хариет.
— Не, миси — отвърна гувернантката. — Вие ще спите в една стая с тази млада дама. — И ме посочи.