Ах, да — а хареса ли ти монахинята за другарка по легло? Аз я облякох. Нали беше сполучлива? Изпищя ли, като я видя? Ако бях аз, щях да си загубя ума, но твоите нерви са като въжета — като желязо! Уверена съм, че не си и трепнала. Ти не притежаваш чувствителността на хората като мене. Безчувствена си и към болките, и към страха, и към скръбта. Ти си един истински стар Диоген.
А сега кажи, старо, не ми ли се сърдиш за лунното ми бягство и тайния ми брак? Уверявам те, много е забавно и аз го сторих отчасти за да подразня тази кокетка, Полина, и оная мечка, доктор Джон — да им покажа, че въпреки всичките им фасони и аз като тях мога да се омъжа. Отначало господин Дьо Басомпие много се разгневи на Алфред, заплаши да го даде под съд за „отвличане на малолетна“ и тям подобни. Беше толкова дълбоко разтревожен, че се принудех да разиграя една малка мелодрама — паднах на колене, ридах, плаках, наквасих три носни кърпички. Естествено милият чичо накрая се предаде; а какъв беше тогава смисълът да вдига толкова шум? Сега съм омъжена и това е всичко. Ако той продължава да си разправя, че бракът ни бил незаконен, защото не съм била пълнолетна — как не! Сякаш това има някакво значение! Омъжена съм по същия начин, като да съм на сто години. Но, тъй или инак, отново ще се оженим, и аз ще получа зестра, а мис Чолмондли ще поеме грижата за сватбата. Има дори надежда господин Дьо Басомпие да ми даде нещичко, а това няма да е лошо, тъй като милият ми Алфред не притежава друго освен благородническата титла, лична и наследствена, и своята заплата. Съжалявам само, че чичо поставя условия, а не постъпва като истински щедър, благороден човек; заяжда се и казва, че щял да ми даде зестра само ако Алфред му представел писмено обещание от деня, в който му се дадат парите, никога вече да не играе карти и зарове. Обвиняват моя ангел, че обичал хазарта. Не зная нищичко за това, но зная, че той е едно мило, обожаемо същество.
Трудно ми е да ти опиша достатъчно красноречиво начина, по който Дьо Амал организира нашето бягство. Колко умно постъпи, като избра нощта на празненството, когато мадам (защото той познава навиците й), според него непременно щяла да отиде на концерта в парка. Ти, изглежда, си отишла с нея. Наблюдавах те, когато стана и излезе от спалнята към единадесет. Защо обаче се върна сама и пеша, не можах да разбера. Нали тебе срещнахме на тясната стара улица „Свети Йоан“? Видя ли ме, като ти махнах от прозореца на каретата?
Сбогом! Радвай се на моя успех, поздрави ме за огромното ми щастие и ми повярвай, мили цинико и мизантропе, че оставам твоя в добро здраве и добър дух
Дженевра Лора дьо Амал,
по баща Фаншоу
П. П. Не забравяй, че сега съм контеса. Татко, мама и сестрите ми ще бъдат възхитени. „Дъщеря ми контесата! Сестра ми, контесата!“ Браво! Това звучи доста добре, отколкото мисис Джон Бретън, нали?
Сигурно читателят, опитвайки да си представи живота на мисис Фаншоу, очаква да чуе как накрая тя горчиво е съжалявала за младежкото си безразсъдство. Естествено, бъдещето й е приготвило доста страдания.
С няколко думи ще разкажа онова, което знам за по-нататъшната й съдба.
Видях я към края на медения й месец. Тя посети мадам Бек и повика и мен в салона. Засмяна се хвърли в прегръдките ми. Изглеждаше цветуща и красива. Къдрите й бяха по-дълги, бузите й по-румени от всякога; бялата й шапчица и фламандския й воал, оранжевите й цветя и булчинската й рокля много й подхождаха.
— Получих си зестрата — викна ми тя веднага (Дженевра всякога се интересуваше от материалните въпроси; винаги съм си казвала, че притежава таланта на търговка, колкото и да ненавиждаше „буржоазията“) — и чичо Дьо Басомпие почти ми прости. Нищо, че нарича Алфред „хапльо“ — това е от лошото му шотландско възпитание; а освен това сигурна съм, че Полина ми завижда и че доктор Бретън е луд от ревност — готов е дори да се гръмне, а пък аз съм толкова щастлива! Струва ми се, че няма какво повече да желая освен една карета и един „хотел“! О! Чакай да те представя на моя съпруг. Алфред, ела тук!
И Алфред се появи откъм вътрешния салон, където разговаряше с мадам Бек и приемаше многословните поздравления и порицания на тази дама. Представиха ме с многобройните ми имане — Дракона, Диоген, Тимон. Младият полковник беше много учтив. Изрече любезни, красноречиви извинения за посещенията на привидението и т. н., завърши с думите: „Най-доброто извинение за всички мои злодеяния е пред вас“, и посочи към своята съпруга.