— Чужденка ли е?
— Англичанка е, то си личи.
— Знае ли френски?
— Нито дума.
— Разбира ли френски?
— Не.
— Значи може да се говори направо, и то пред нея?
— Несъмнено.
Той се вгледа внимателно в мен.
— Имате ли нужда от услугите й?
— Бих могла да я приема. Знаете, че не мога да търпя мадам Свини.
Той продължи да ме проучва. Преценката, която я изрече, беше също тъй неопределена, както и предишните му слова.
— Ангажирайте я. Ако доброто вземе надмощие в нейния характер, постъпката ми ще бъде възнаградена стократно, ако ли обаче надделее злото — тогава, братовчедке, се sera toujours une bonne oeuvre (това всякак ще бъде едно добро дело).
С поклон и „лека нощ“ този странен повелител на моята съдба изчезна.
А мадам ме прие още същата нощ. С помощта на бога спестена ми бе мъката да излизам пак на безлюдната, ужасна, враждебна улица.
ГЛАВА ОСМА
МАДАМ БЕК
Предадоха ме на грижите на възпитателката и през дългия тесен коридор тя ме заведе в една чуждестранно кухня, много чиста, но и много особена. В нея не се виждаха никакви уреди за готвене — нямаше нито огнище, нито печка; тогава не разбрах, но голямата черна пещ, която заемаше един цял ъгъл, замества отлично и огнището, и печката. Гордостта мълчеше, стихнала в сърцето ми, но все пак усетих облекчение, когато, вместо да ме оставят в кухнята, както се страхувах, ме заведоха в малка вътрешна стая, наречена „кабинет“. Готвачката в жакет, къса пола и дървени обувки ми поднесе вечеря — месо, неизвестно какво, със странен, кисел, но вкусен сос; нарязани картофи, подправени с нещо непознато — вероятно с оцет и захар; филия хляб с масло и печена круша. Както бях гладна, ядох с благодарност.
След вечеря лично мадам Бек дойде да ме отведе. Нареди ми да я последвам на горния етаж. Минахме при няколко свързани една с друга миниатюрни и странни спалнички (по-късно научих, че това били някогашни монашески килии, тъй като част от сградата била старинна) и през параклиса (дълга, ниска, мрачна стая, с бледо разпятие на една от стените, край което бдяха две тънки свещи), тя ме въведе в една стая, където на три малки легла спяха три деца. От нажежената печка беше станало задушно; освен това усещаше се някаква миризма, по-скоро остра, отколкото неприятна — аромат, всъщност изненадващ и необичаен за обстоятелствата, защото напомняше смесица от пушек и спиртна напитка — накратко, миришеше на уиски.
На стол, край маса, на която трептеше фитилът на разтопена докрай свещ, седеше, потънала в дълбок сън, тромава жена, облечена безвкусно с лъскава копринена рокля на широки райета, с вълнена престилка. За да завършат картината и да не оставят никакво съмнение за състоянието на нещата, до лакътя на спящата красавица се мъдреха бутилка и празна чаша.
Мадам Бек разгледа забележителната гледка с пълно спокойствие. Не се усмихна, нито се намръщи;по сериозното й лице не премина гняв, нито отвращение или пък изненада; тя не се потруди да събуди жената. Посочи четвъртото легло и ми даде да разбера, че там ще спя, като загаси свещта и я замени с нощна лампа, през междинната врата, която остави открехната, се вмъкна в своята собствена стая — голямо, добре обзаведено помещение, както се виждаше през пролуката.
Молитвите ми през тази нощ се състояха главно от благодарности. Какво ли не бях преживяла от сутринта, напътствувана като от невидима сила, и как благополучно завършиха патилата ми! Едва можех да повярвам, че съм напуснала Лондон само преди четиридесет и осем часа без ничии напътствия, без никакви надежди!
Спя много леко. Посред нощ внезапно се събудих. Навред беше тихо, но в стаята стоеше изправена бяла фигура — мадам в дълга нощница. Приближавайки се безшумно, тя нагледа трите деца в трите легла. Приближи. Престорих се на заспала и тя дълго стоя втренчена в мен. Последва кратка, странна пантомима. Мадам остана цял четвърт час край леглото ми, изучавайки моето лице. Сетне се наведе внимателно, повдигна нощната ми шапка и се отдръпна, за да види косите ми. Огледа ръката ми, отпусната върху завивката. След това се обърна към стола с дрехите. Като я чух да ги докосва и да ги повдига, отворих очи, защото, признавам, исках да разбера докъде ще доведе желанието да ме проучва. А то я отведе доста далеч; прегледа всяка част от облеклото ми. Разбрах мотивите за постъпката й — желаеше от състоянието на облеклото да се информира за неговата собственица, за средствата й, за чистотата й и т. н. Целта й оправдавах, но средствата — не. В роклята ми имаше джоб. Тя го обърна. Преброи парите в кесията, отвори бележничето ми, хладнокръвно го разлисти и измъкна измежду страниците малък, сплетен кичур от сивите коси на мис Мачмънт. Особено внимание отдели на връзката с трите ключа — от куфара, от бюрото и от кутията ми за бродерия. Всъщност тя се оттегли с тях в своята стая. Тихо се привдигнах и я проследих с поглед. Ключовете, читателю, не бяха върнати, преди да са оставили отпечатъците си върху восъка на тоалетната в съседната стая. След като всичко туй бе извършено внимателно и скришно, имуществото ми бе върнато на мястото си, а дрехите ми бяха сгънати внимателно както преди. От какъв характер бяха заключенията на проучването? Благоприятни ли бяха, или не? Напразен въпрос. Каменното лице на мадам (защото на нощното осветление то наистина изглеждаше каменно; в салона изражението му бе човешки и майчинско) не издаваше нищо.