Тя позвъни на Фран да дойде. Веднага долови в очите й възхищение от Ерих.
Тина и Бет не можеха да се нарадват на куклите, които той им подари. Джени спря погледа си на красиво изписаните лица на куклите, на очите им с дълги мигли, които се отваряха и затваряха, на къдравите им коси и неволно ги сравни с неугледните коледни подаръци на Кевин.
Видя, че Ерих се намръщи, докато й държеше износеното палто, и съжали, че не се вслуша в думите на Фран да наеме по-хубаво палто. Но Нана винаги я съветваше да не взема нищо под наем.
За вечерта Ерих беше поръчал лимузината. Джени се облегна на меката седалка, а той посегна към ръката й.
— Джени, много ми липсваше. — Думите му прозвучаха искрено, но на нея й се щеше да не ги беше изрекъл толкова пламенно.
В ресторанта, докато вечеряха, с крайчеца на окото си Джени огледа известните личности, които седяха на околните маси.
— Защо се смееш, Джени? — попита я Ерих.
— Културен шок. С единия крак съм в този живот, с другия — в съвсем различен. Съзнаваш ли, че нито един от присъстващите няма и понятие за детската градина на мисис Къртис!
— И по-добре, че не са имали тази възможност! — възкликна той. От очите му струеше нежност. Келнерът наля шампанското. — Джени, забелязах, че и миналия път носеше същия медальон. Много е изискан. Кажи ми, Кевин ли ти го подари?
— Не. На Нана е.
Той се облегна върху масата. Тънките му изящни пръсти си играеха с нейните.
— Радвам се, че е така. Иначе нямаше да ми бъде приятно да го носиш.
Ерих поръча вечерята на перфектен френски език. Джени не се сдържа и го попита къде е научил френски толкова добре.
— В чужбина — отговори й той. — Много пътувах. Накрая осъзнах, че в имението се чувствам най-щастлив, най-малко самотен, когато рисувам. Но изминалите няколко дни бяха ужасни за мен.
— Защо?
— Тъгувах по теб.
В събота отидоха с децата до Зоологическата градина. Безкрайно търпелив, Ерих качваше ту Тина, ту Бет върху раменете си. За да им достави удоволствие, той се върна с тях три пъти при клетките на маймуните.
На обяд, докато Джени режеше месото в чинията на Тина, Ерих се грижеше за Бет. Накрая успя да убеди Тина да си изпие млякото, като й обеща той пък да изпие уискито в своята чаша. Не откъсваше погледа си от Джени, която нервно хапеше устни. Въпреки нейния протест той настоя момичетата да си изберат по едно животно с шоколадов пълнеж при Румпелмайер. Изчака спокойно Бет, която дълго се колеба, докато вземе решение.
— Сигурен ли си, че в твоето имение в Минесота нямаш шест деца? — попита го Джени, когато излязоха на улицата. — Не съм виждала някой да проявява толкова търпение с деца.
— Възпитаваше ме човек, който беше не по-малко търпелив. От него съм се научил.
— Бих желала да познавам майка ти.
— Аз пък — Нана.
— Мамо, защо лицето ти грее така? — попита я Бет.
В неделя Ерих пристигна с два чифта кънки за децата и ги заведе на пързалката при „Рокфелер център“.
Вечерта Ерих покани Джени на вечеря в „Парк Лейн“. Когато си поръчаха кафе, и двамата се смълчаха. Той пръв наруши тишината помежду им.
— Имахме щастливи дни, нали, Джени?
— Да.
Нито дума за следващото му идване. Тя се обърна към прозореца и се загледа в парка, облян в светлини — от улиците, от апартаментите наоколо.
— По това време паркът е приказен, нали?
— Ще ти липсва ли?
— Да ми липсва?!
— Минесота има друга красота.
За какво й говори той? Тя се обърна към него. Ръцете им изведнъж се срещнаха, пръстите се сплетоха.
— Джени, зная, че избързвам, но това, което ще ти кажа, е самата истина. Ако ти поискаш, ще идвам в Ню Йорк всеки уикенд. Шест месеца… година — и ще те ухажвам. Но необходимо ли е?
— Ерих, ти едва ме познаваш.
— Вече те познавам. Била си красиво бебе, плувала си още на пет годинки, на шест си получила първия медал в училище и…
— Това, че си видял албума със снимките ми, не означава, че си ме опознал.
— Познавам те. Познавам и себе си. Винаги съм знаел какво търся, бил съм убеден, че като се появи, ще го усетя. Сега зная, че това си ти. Приеми го така.
— Направих вече една грешка. И аз си мислех, че много добре съм разбрала Кевин.
— Джени, не си справедлива към себе си. Била си много млада. Каза ми, че той е първият, когото си харесала. Не забравяй, че колкото и прекрасна да е била Нана, липсвала ти е мъжка ласка. Ако щеш, липсвали са ти баща, брат. Ти си била готова да се влюбиш в Кевин.
Тя се замисли над думите му.
— Може и да имаш право.
— А момичетата? Не убивай детството им, Джени. Те са щастливи, когато са около теб. Мисля, че и с мен могат да се чувстват щастливи. Стани моя жена, Джени. Нека да е по-скоро.