— Доктор Гарет, как намирате сина ми? Ще спечели ли и той трофейни купи?
— Напълно съм убеден — отвърна Марк.
Какво имаше в гласа му? Загриженост? Жал? Дали е забелязал онази крехкост у бебето, която и тя вижда? Беше сигурна в това.
Руни сякаш беше родена за бавачка. С нетърпение чакаше да поеме бебето от гърдите на Джени и да му подаде бутилката с мляко. А когато малкото спеше, тя четеше приказки на момичетата. Джени й беше благодарна за помощта. Безпокоеше я бебето. То спеше твърде дълго. Изглеждаше много бледо. Очите му започнаха да я следят. Имаха формата на бадем — също като на Ерих. Сега бяха стъклено-сини.
— Виждам и зелени точици в тях. Басирам се, че ще бъдат като на майка ти, Ерих — зелени. Ще ти харесат.
— Да, ще ми харесат.
Той измести кревата с балдахина до южната стена. Джени оставяше отворена вратата между спалнята и малката стая. Там стоеше люлката и тя можеше да долавя и най-малкия шум, който идваше от бебето.
Ерих все още не беше се върнал в спалнята при нея.
— Джени, нужно ти е спокойствие.
— Би могъл да оставаш при мен. Искам го.
— Още не.
Тя постепенно се успокои. Бебето запълваше цялото й време, мислите й. В края на първия месец то започна да слабее. Детският лекар се разтревожи.
— Ще увеличим допълнителното захранване. Кърмата ти за съжаление не е калорична. Добре ли се храниш? Има ли нещо, което те тревожи? Запомни, че само спокойната майка има щастливо дете.
Джени насила се хранеше и пиеше мляко. Бебето се нахвърляше лакомо на кърмата, но изведнъж се отпускаше изморено и заспиваше. Тя сподели тревогата си с лекаря.
— Трябва да го изследваме.
Заедно с детето тя остана три дни в болницата, Спеше в съседната стая.
— Не се притеснявай за момичетата ми, Джени. Аз ще се грижа за тях — успокояваше я Ерих.
— Зная, че ще го правиш, скъпи.
Джени живееше само за мига, в който ще държи детето отново в ръцете си.
Спомни си за клетвата на Мод Икърс. „Проклето да е детето, което носиш.“ Ръцете й прегръщаха заспалото дете.
— Крие ли опасност операцията?
— Всяка операция крие рискове. Но повечето бебета ги понасят добре.
И отново се върна с детето у дома. Мъхът по главата му започна да пада. Скоро се подадоха и първите златисти косъмчета.
— Взело е твоята коса, Ерих.
— Мисля, че ще остане червенокосо като момичетата.
Беше декември. Бет и Тина започнаха да съставят списъците с коледните подаръци. Ерих постави огромна елха до печката. Момичетата непрекъснато се въртяха наоколо — помагаха му. Джени ги наблюдаваше с бебето на ръце. И през ум не й минаваше да го остави само.
— Така спи най-сладко — уверяваше тя Ерих. — Иначе трепери от студ. Кръвообращението му е слабо.
— Понякога ми се струва, че теб не те интересува нищо друго освен детето. И никой от нас… С Тина и Бет те ревнуваме. Нали, момичета?
Ерих заведе и двете да видят Дядо Коледа в търговския център на града.
— Какъв огромен списък са ми дали! — снизходително казваше Ерих. — И представи си, искат само кукли и люлки за бебета.
Люк пристигна в Минесота за празниците. На Коледа следобед той се появи заедно с Марк и Емили. Изглеждаше унил. Емил и показа на Джени една книга в кожена подвързия.
— Това е подарък от Марк. Нали е прекрасна?
Джени се досети, че Емили е очаквала годежен пръстен, а не книга.
Люк я помоли да му позволи да подържи бебето. — Красавец! — възхищаваше се той.
— Наддава на тегло — обяви радостно Джени. — Нали, Тиквичко?
— Винаги ли го наричаш Тиквичко? — попита Емили.
— Зная, че е глупаво. Но Ерих звучи прекалено сериозно за такова малко създание.
Тя се смееше. Ерих седеше студен и невъзмутим, Марк, Люк и Емили размениха погледи. Те вероятно са видели на другия ден след раждането на детето кръщелното, там е записано Кевин. А дали Ерих вече им е обяснил?
Емили побърза да наруши неловкото мълчание. Навеждайки се над бебето, тя предсказа, че ще прилича много на момичетата.
— Като Ерих ще е — светлолик и рус — усмихна се Джени. — Само след шест месеца ще имаме същински Крюгер в главата.
Джени пое малкия от ръцете на Люк.
— Ще приличаш на баща си, нали, Тиквичко?
— И аз така разправям навсякъде — чу тя гласа на Ерих. Джени почувства, че усмивката й замръзна. Наистина ли той си мисли това, което говори? Тя започна да оглежда едно по едно лицата наоколо. Емили изглеждаше объркана. Лицето на Марк — непроницаемо. По него тя като че ли прочете загриженост. Люк седеше, вперил поглед напред. Ерих се усмихваше нежно на бебето.