Джени втренчено гледаше тъмните завеси. Онази дантела беше като паяжина. Тя ги беше махнала, за да промени атмосферата. Колко наивна е била! Ерих ги върна обратно.
Сега завесите я впримчваха, покриваха, задушаваха. Задушаваха я. Тя затвори очи. И отново — споменът за Тина, която с малките си ръчички натискаше лицето на куклата.
Халюцинираше ли? Не се ли връщаше към спомена за дългата коса, която надвисваше в сънищата й над нея? Нима беше халюцинирала през всичките тези нощи?
— Ерих, чувствам се така объркана. Не зная вече какво е това действителност. Дори и преди да се случи онова с бебето. Сега трябва да се махна оттук. Ще взема с мен и момичетата.
— Джени, невъзможно е! Твърде разстроена си. Заради себе си, заради децата ни не можеш да останеш сама с тях. И не забравяй! Те законно носят името Крюгер. Колкото са твои деца, толкова са и мои.
— Аз съм рождената им майка и техният пазител.
— Джени, искам едно да запомниш — пред закона аз имам толкова права над тях, колкото и ти. Дори повече от теб. Повярвай ми, че ако се опиташ да ме напуснеш, ще се отнеса до съда. Мислиш ли, че който и да е съд ще ти ги даде, след като си спечели такава репутация в обществото?
— Но те са мои! Бебето беше твое и ти даже не му даде името си. Момичетата са мои и ти ги искаш. Защо?
— Защото искам теб. Независимо какво си сторила, колко си болна — искам те! Каролайн също поиска да си тръгне, да ме напусне. Но теб познавам добре. Ти никога няма да оставиш децата си. Затова ще останем всички заедно. Ще започнем нов живот. Тази вечер ще се върна при теб.
— Не.
— Нямаш друг избор. Ще забравим миналото. Никога няма да спомена пред теб нищо за бебето. Ще ти помагам, ако отново започнеш да се разхождаш в съня си. Ще се грижа за теб. Дръзнат ли да разследват смъртта на бебето, ще наема адвокат.
Той я дърпаше за ръка. Безпомощна, тя му позволи да я замъкне нагоре по стълбите.
— Утре спалнята ни ще бъде както преди. Ще си представим, че бебето никога не се е раждало.
В спалнята той отвори най-долния шкаф на гардероба. Тя разбра какво търсеше Ерих. Нощницата на майка си.
— Облечи я заради мен, Джени. Толкова отдавна не си го правила.
— Не мога. — Беше уплашена. Очите му бяха толкова странни.
Джени не познаваше този мъж, който й говореше, че в очите на хората тя е убийца, който я караше да забрави детето, погребано само преди часове.
— Да, можеш. Сега си толкова отслабнала. Прекрасна си, Джени!
Тя взе от него нощницата и отиде в банята. Облече я. Нощницата отново й ставаше. Погледна се в огледалото. Чак сега разбра защо хората мислеха, че е копие на Каролайн.
Очите й излъчваха болка и тъга като тези на жената от картината.
Сутринта Ерих стана тихо от леглото и започна да се движи на пръсти из стаята.
— Будна съм — обади се Джени. Беше шест часът, времето, когато хранеше бебето.
— Мила, опитай се да поспиш.
Той обличаше дебелия си пуловер за ски.
— Тръгвам за хижата. Трябва да свърша картината за изложбата в Хюстън. Ще заминем заедно, скъпа, ние двамата и момичетата. Ще прекараме чудесно.
Той приседна до нея.
— О, Джени, обичам те! Тя се стресна.
— Кажи ми, че ме обичаш, Джени!
— Обичам те, Ерих — отвърна като по навик.
Сутринта беше ясна. Друг път по това време и след закуска облаците закриваха небето. Въздухът навън беше резливо студен. Нещо предсказваше буря в природата.
Облече децата за разходка. Елза сваляше надолу коледното дърво и Джени начупи клончета от него.
— Мамо, какво ще правиш с тях? — попита я Бет.
— Ще ги сложа на гроба на бебето.
— Мамо, моля те, не бъди толкова тъжна — проплака Бет.
— Ще се помъча, Мишлето ми.
„Поне да можех да чувствам нещо. Всичко у мен е така празно, ужасно празно!“
На връщане от гробището тя видя Клайд, който караше колата по селския път. Изчака го, за да разбере как е Руни.
— Няма да я пускат у дома известно време — рече й Клайд. — Правят й пълни изследвания и вероятно ще я оставят в специална болница за седмица-две. Откакто вие дойдохте, Руни е много по-добре отпреди. По-рано винаги се страхуваше да напуска фермата, да не би да пропусне пристигането на Ардън, ако реши изведнъж да си дойде. Но после здравето й отново се влоши. И ето сега…
Клайд спря. Адамовата му ябълка се задвижи надолу, очите му се напълниха със сълзи.
— Знаете ли, мисис Крюгер, това, което Тина каза, се разчу. Шерифът разговарял с Руни. Взел една кукла със себе си и питал Руни как Каролайн си е слагала ръцете върху лицето на бебето и как Тина е казала, че онази дама от картината е пипала бебето. Не ми стига умът какво е решил да прави.