В началото на съвместния им живот подобно признание би я разчувствано, но сега я плашеше. Знаеше, че то ще бъде последвано от някаква забележка, която ще я извади от равновесие за останалата част от деня.
Забележката не закъсня.
— Изпращам тридесет платна. Сутринта ще ги натоварят. Нали ще останеш тук, за да наблюдаваш работниците?
— Разбира се, че ще съм тук. Къде другаде очакваш да бъда?
— Не се сърди, Джени. Помислих си, че Марк ще поиска да те види, преди да замине.
— Какво искаш да кажеш?
— Люк получи сърдечен удар веднага след като пристигна във Флорида. Но това не му дава право да се опитва да ни разваля брака.
— Ерих, за какво ми говориш?
— Люк ми позвъни миналия четвъртък. Излязъл е от болницата. Той предложи да му гостуваш с момичетата за една седмица във Флорида. Марк тръгва за там. Ще остане около седмица. Люк си въобразява, че ще те пусна във Флорида, за да бъдеш цяла седмица с Марк.
— Колко мило от страна на Люк — каза Джени, съзнавайки, че поканата е отхвърлена.
— Не беше мило от негова страна. Люк просто искаше да те откъсне от мен. Казах му го.
— Ерих!
— Не се учудвай, Джени. Защо, мислиш, Марк и Емили престанаха да се гледат влюбено?
— Нима не са влюбени?
— Джени, опитай се да вникнеш в нещата! Сляпа ли си? Марк е заявил на Емили, че няма да се ожени за нея и че няма да е честно, ако й губи времето.
— Не знаех това.
— Един мъж никога не постъпва така, ако няма друга жена на сърце.
— Не е задължително да има такава.
— Марк е луд по теб, Джени. Ако не беше той, шерифът щеше да назначи ново разследване за бебето. Ти знаеш това, нали?
— Не, не зная — отговори Джени и спокойствието, което си бе възвърнала в болницата, изчезна. Устните й пресъхнаха. Тялото й започна да трепери. — Ерих, какво ми говориш?
— Ами това, че до нослето на бебето е имало синина. Специалистът каза, че вероятно е предшествала смъртта, но Марк заяви, че той я е причинил, докато му правел изкуствено дишане. Натиснал го бил грубо.
В паметта й като светкавица проблесна споменът — за Марк, който държеше крехкото телце на бебето и се мъчеше Да го спаси.
Сега до нея стоеше Ерих, устните му бяха долепени до ухото й.
— Марк знае, ти също знаеш, че бебето имаше синината отпреди.
— Какви ги говориш, Ерих?
— Нищо, скъпа. Просто те предупреждавам. Двамата с теб знаем колко нежна бе кожата на бебето. В онази последна нощ то е размахвало юмручета и вероятно само се е насинило, но Марк лъже. Също като баща си е. Тук всеки знае какво е изпитвал Люк към Каролайн. И сега, като дойде тук, сяда в онова кресло, за да наблюдава портрета й. Последния ден той трябваше да откара Каролайн до летището. Само да мръднеше пръст, и Люк беше при нея. Готов бе да изпълни и най-малкото й желание. Сега пък Марк иска да върти същите игри. Само че не е познал. Обадих се на друг ветеринарен лекар, д-р Ларс Айвънсън от Хенъпин Гроув. Той ще се грижи за животните ми. Кракът на Марк Гарет никога повече няма да стъпи тук.
— Ерих, не можеш да постъпиш така.
— Мога, и още как. Зная, че не го правиш нарочно, но ти всъщност го насърчаваш, Джени. Разбрах това. Колко пъти той те посети в болницата?
— Само два пъти. Веднъж, за да ме успокои, че бебето е •отново в гробището, а после ми донесе плодовете, които Люк бе поръчал за мен от Флорида. Ерих, ти ставаш мнителен. За най-дребното нещо си подозрителен. Докъде ще стигнем така?
Тя не дочака отговора му. Излезе от стаята и отвори вратата към верандата. Слънцето залязваше зад дърветата. Вечерният вятър полъхваше и люлееше люлката на Каролайн. Ето какво я бе карало да излиза тук, да седи с часове навън. И тя е била отблъсквана от дома си.
Вечерта Ерих я последва в спалнята. Джени се държа студено, не желаеше близостта му. Той също не я пожела. Обърна й гръб и заспа. Тя почувства облекчение.
Джени нямаше да се види отново с Марк. Тя ще бъде в Ню Джърси, когато той се върне от Флорида. Прав ли беше Ерих? Бе ли давала аванси на Марк, или Ерих, както винаги подозрителен, си бе въобразил всичко поради раздялата на Марк и Емили?
„За пръв път Ерих може би е прав“ — реши тя.
На другата сутрин Джени приготви цял списък с покупки, необходими за пътуването. Тя очакваше, че Ерих ще й се скара, след като му поиска колата, но той неочаквано остана безразличен. Само я помоли да остави момичетата при Елза.
Щом Ерих тръгна за хижата, Джени отиде до бижутерийния магазин. Беше се обадила по телефона, за да опише медальона на Нана. Отговориха й, че се интересуват от подобна покупка. Тя веднага телефонира на Фран. Нея я нямаше, но бе включила автомата. „Ще бъдем в Ню Йорк на седми или осми. Не телефонирай повече тук“ — предаде Джени. В магазина й предложиха осемстотин долара. Не беше достатъчно, но друг избор нямаше. С кредитната си карта, която Ерих й даде, тя купи грим, бельо и чорапогащници.