— Джени, искаш ли да дойда при теб? Имам четири дни отпуска.
„Ако Фран дойде, Ерих ще побеснее“ — мина й през ума. Тъкмо телефонният разговор с Фран от болницата доведе нещата дотук.
— Не, Фран. Не идвай. Дори не ми се обаждай. Просто се моли за мен.
Тя не можеше да остане в спалнята, нито да спи в която и да е от стаите на горния етаж: тъмният и дълъг коридор, затворените врати, празната стая на децата, на бебето…
Легна на кушетката до голямата печка и се зави с шала, който Руни й бе изплела. Топлината се изключваше автоматично точно в десет вечерта. Джени реши да накладе огъня сама. Имаше дърва в люлката. Когато я докосна, тя се разлюля. „О, Тиквичко!“ — изстена Джени, като си спомни красивите очи на бебето, малкото юмруче, което стискаше пръста на ръката й.
Това писмо тя не би могла да напише. В следващия изблик на ревност Ерих щеше да го предаде на шерифа. Колко ли дълго би могъл да отсъства?
Тя чуваше часовника да отмерва един… два… три часа. Беше задрямала, когато я стресна леко поскърцване. Не, това не беше халюцинация. Дочуха й се стъпки. Бавни. Една след друга. Тя скочи от кушетката и се загърна с шала. Излезе в коридора. Там нямаше никого. Отиде в спалнята, светна лампата. И тук беше празно.
Нека провери в старата стая на Ерих. Вратата беше леко открехната. А не я ли беше затворила преди това? Влезе и светна лампата. Никой. И все пак в къщата някой ходеше! Джени чувстваше нечие присъствие. Лъхна я мирис на бор. Защо ли е така силен? С тихи стъпки тя се запъти към прозореца. Трябваше да го отвори, да вдиша свеж въздух. Постави ръце на перваза и се загледа в тъмнината. На двора видя фигура на мъж, който гледаше към къщата. Луната проблясваше по лицето му. Беше Клайд. Какво правеше той тук? Тя му махна с ръка. Той се обърна и побягна.
Глава 33
До края на нощта тя остана на кушетката цялата слух. Причуваха й се шумове, стъпки, врата да се затваря. „Въображение и нищо друго“ — мислеше си Джени.
В шест часа сутринта стана и едва тогава осъзна, че не беше с нощница. Коприненият джемпър на цветя, който бе облякла за пътуването, се бе измачкал. „Ето защо не можах да спя.“
Горещият душ донякъде прогони умората й. С хавлия около тялото тя отиде в спалнята и отвори чекмеджето на гардероба. Там бяха скътани овехтелите джинси, които носеше в Ню Йорк. Продължи да тършува из дрехите, докато намери старите си пуловери. Ерих я бе помолил да ги изхвърли, но тя не пожела да се раздели с всички. Сега искаше да облече точно тях, да бъде с нещо, купено от нея. Спомни си как бе облечена в деня, когато за пръв път срещна Ерих — с евтиния пуловер от Кевин и с медальона на Нана.
Тук пристигна само с едно бижу и момичетата. Сега Ерих го притежава заедно с момичетата.
Джени се загледа в тъмния дъбов под. Нещо просветна върху него. Тя се наведе и го взе. Беше парче от норка. После отвори широко вратата на килера. На закачалката висеше половината от палтото й. Какво бе станало? Джени посегна да го свали от закачалката. Пръстите й се плъзнаха по хастара му. Отвътре то бе нарязано на ленти.
В десет сутринта тя отиде в канцеларията. Клайд седеше зад голямото бюро — онова, което Ерих обичаше да използва — и я гледаше странно. Като че се бе състарил. Тя очакваше да й обясни защо оглеждаше къщата посред нощ, ала той не отрони дума.
— Колко дълго ще отсъства Ерих?
— Не е уточнил, мисис Крюгер.
— Клайд, защо стоеше пред къщата снощи?
— Видяхте ли ме?
— Разбира се.
— Тогава сте видели и нея.
— Нея ли?
Клайд избухна:
— Мисис Крюгер, Руни не е чак толкова луда, колкото някои мислят. Чухте какво твърди тя — че е виждала Каролайн. Миналата нощ не можах да заспя. Знаете, че не пускат Руни у дома за повече от няколко дни. Мислят, че аз й вредя… Няма значение. Нали знаете, мисис Крюгер, че от прозореца ни се вижда част от гробището? Стори ми се, че там нещо мърда. Станах и отидох. — Лицето на Клайд беше бяло като платно. — Мисис Крюгер, аз видях Каролайн! И Руни твърди, че я е видяла. Тя вървеше от гробището към къщата. Проследих я. Същата коса, същата пелерина. Тя влезе през задната врата. Опитах се да вляза след нея, но вратата беше заключена. А не си носех ключовете. Реших да се поразходя и да почакам навън. След малко видях светлина в спалнята, после някой светна и в старата стая на Ерих. И тогава тя се появи на прозореца. И ми махна оттам.
— Клайд, това бях аз. Аз ти махах от прозореца.
— О, Исусе! — прошепна Клайд. — Руни каза, че видяла Каролайн. Тина говори за дамата от картината, аз пък си мисля, че проследявам Каролайн. О, Исусе! — Той втрещен я гледаше право в очите. — А през цялото време, точно както казваше Ерих, това сте били вие!