От нея ли излизаха тези дрезгави приглушени стонове? Тя не можеше да спре да говори. Трябваше всичко да им каже, да излее мъката си.
— Колко пъти съм имала чувството, че в съня ми някой се надвесва над мен. Той е отварял междинната врата, бил е с перука. Вечерта преди раждането на бебето аз се събудих. Докоснах клепачите на очите му. Едва тогава разбрах какво ме е плашело — меките и гъсти мигли на Ерих са ме докосвали в тъмнината.
Марк я люлееше в прегръдките си.
— Той ми взе децата. Той ми ги взе.
— Мисис Крюгер, можете ли да намерите отново пътя за хижата? — попита шерифът Гъндърсън с тон, нетърпящ възражение.
„Ето нещо разумно“ — реши тя.
— Да. Ако тръгнем от гробището.
— Джени! Не бива — опита се да възрази Марк. — Ще минем по следите ти.
Не! Няма да ги остави сами! Събра последни сили и ги заведе до хижата — Марк, Клайд и шерифа. Запалиха газовите лампи. Помещението се окъпа в мека викторианска светлина. Тя подчертаваше още повече разяждащия студ. Започнаха огледа на картините, носещи подписа на Каролайн Бонарди. Надникнаха и в шкафовете, но там нямаше нищо друго освен чинии и прибори за хранене.
— Все някъде трябва да се съхраняват боите за рисуване — подхвърли Марк.
— Но таванът е празен — каза отчаяно Джени. — Имаше само платна… помещението е малко.
— Чак толкова малко не е — възрази Клайд. — Размерите му са колкото на хижата. Сигурно е разделено по някакъв начин.
В десния ъгъл на тавана откриха вратичка, убягнала от погледа на Джени. Там беше пълно с кошници, претъпкани с картини — всичките на Каролайн. Имаше бои, две куфарчета и триножник. Джени забеляза сходството на двете куфарчета с онова, което бе намерила на тавана в къщата. В едното беше сгъната дългата зелена пелерина, там беше и черната перука.
— Пелерината на Каролайн — прошепна Марк.
Джени започна да тършува из материалите за рисуване — въглен, терпентин, бои, четки и чисто бели платна. Не намери нищо, което да им подскаже накъде е заминал Ерих.
Клайд търсеше в един от сандъците, пълен с платна, близо до вратата.
— Вижте! — извика той ужасен. В ръката си държеше една сюрреалистична картина, рисувана в зелено с нюанс на застояла вода — Ерих като малък с Каролайн в поредица от сцени. Ерих държи стик за хокей в ръка. Каролайн стои наведена над теленце. Ерих я блъска. Тялото й проснато в цистерната. Очите й го гледат. Със етика той удря лампата над цистерната. Очите на Ерих са демонични, смеещи се на агонията на жената във водата.
— Той е убил Каролайн! — изстена Клайд. — Когато е бил на десет години, е убил майка си!
— Какво каза? — попита Руни. Погледите на всички се обърнаха към вратата. Там стоеше Руни. С широко отворени очи, които спокойствието беше напуснало. — Още ли мислите, че не бях права, като казвах, че има нещо гнило?
Руни не гледаше към картината, която Клайд държеше, а зад него. От сандъка се показваше друго платно. Дори Джени, която не бе на себе си, разпозна лицето на Ардън. То надничаше от прозореца на хижата… Зад нея стоеше Ерих с пелерината и черната перука. Ръцете му бяха около шията на девойката. Ардън зарита в гроба. Пръст се сипе над синята й пола. А името, изписано на нейния гроб — КАРОЛАЙН БОНАРДИ КРЮГЕР. В ъгъла стоеше подписът на Ерих Крюгер.
— Ерих е убиецът на детето ми! — изплака Руни. Когато всички се прибраха в къщата, Марк прегърна Джени. Не говореше. Думите за утеха бяха излишни.
Шерифът Гъндърсън веднага тръгна към телефона.
— Всичко, което Ерих е извършил, е дело на умопомрачен. Не трябва да губим и минута повече.
Спокойствието в гробището отново бе нарушено. В замръзналата пръст около гроба на Каролайн се забиваха лопати. За изненада на всички присъстващи Руни беше спокойна.
Джени погледна за миг надолу и мярна късчета от син вълнен плат.
— Тук е. Тук е! — извика един от мъжете, спуснал се в гроба. — За бога, махнете майката!
Клайд държеше здраво Руни за ръка и се опитваше да я отведе настрани.
— Сега поне знам — каза Клайд.
Зората надничаше в огромната къща на Крюгер. Марк направи кафе.
„Откога ли е започнал да подозира, че децата ми са в опасност?“ — питаше се Джени. Не се сдържа и се обърна с този въпрос към Марк.
— Джени, след като те оставих в къщата онази вечер, аз се обадих по телефона на татко. Бях видял как той се разстрои от думите на Тина, че дамата от картината притискала с ръка бебето. Татко ми каза, че още от дете Ерих е бил психично болен. Каролайн била споделила, че Ерих е ненормално привързан към нея, до вманиачаване. Забелязала, че той я наблюдава, докато тя спи, държал нощницата й под възглавницата си, увивал се в нейната пелерина. Завела го на лекар, но Джон Крюгер забранил да го лекуват. Заявил, че никой от рода Крюгер не е бил психично болен. Това било приумица на Каролайн. Ерих прекарвал твърде дълго време с нея и оттук идвал проблемът. Каролайн е била пред душевен срив. Направила е всичко по силите си, дори се отказала от родителски права със съзнанието, че Джон ще изпрати Ерих в пансион. Надявала се, че промяната ще му подейства добре. Но след смъртта й Джон не изпълнил обещанието си. Ерих така и не получил необходимата помощ. Когато баща ми чу Тина да казва, че е видяла Каролайн, той веднага се досетил какво е станало в действителност. Това е спомогнало да получи сърдечен удар. Разбира се, баща ми няма никакви доказателства. Но тъкмо това го е накарало чрез мен да помоли Ерих ти и децата да прекарате ваканцията във Флорида.