— Мисис Крюгер — колебливо се обади шерифът. Очевидно се страхуваше, че тя продължава да го обвинява. — Доктор Филстром е вече тук. Помолихме го да огледа онова, което донесохте от хижата. Сега той би искал да разговаря с вас.
— Джени, спомняш ли си какво ти каза Ерих последния път по телефона? — попита я Филстром.
— Беше ядосан. Аз се опитах да му обясня, че не е прав в обвиненията си спрямо мен.
— Спомена ли момичетата?
— Увери ме, че те се чувствали добре.
— Колко време измина, откакто за последен път се чу с момичетата по телефона?
— Девет дена.
— Разбирам. Ще бъда откровен. Струва ми се, че Ерих е нарисувал картината малко преди да замине с децата. Има много подробности, които ме карат да мисля така.
— Искате да кажете, че момичетата не са мъртви? — с въздишка на облекчение попита Джени.
— Не искам да подхранвам излишни надежди. Но помисли и ти: Ерих е все още фанатично влюбен в идеята, че си изцяло под негова власт. Фантазира си, че иска да живее с теб. Тъкмо затова настоява да подпишеш тази изповед. Знае, че те държи единствено чрез децата. Постигне ли съгласие с теб, има шанс.
Джени се изправи. „Тина, Бет, ако сте мъртви, ще го зная.“ Както знаеше, че Нана няма да преживее онази нощ, както предчувстваше, че нещо непоправимо се е случило с бебето й.
Но Руни не е знаела. Цели десет години е очаквала да се върне дъщеря й. А през всичкото време гробът на Ардън се е виждал от прозореца на къщата й. Колко пъти бе намирала Руни над гроба на Каролайн! Какво я е карало да отива там? Дали е осъзнавала, че посещава едновременно и гроба на детето си? Джени попита за това доктор Филстром.
— Възможно ли е, докторе?
— Не зная. Мисля, че инстинктивно Руни е знаела — Ардън не би могла да избяга завинаги. Тя е познавала добре дъщеря си.
— Искам децата си — изстена Джени. — Сега ги искам. Може ли Ерих да ме мрази толкова силно, така да ме нарани?
— Говорим за умопобъркан — каза д-р Филстром: — Той те е искал, защото ти си приличала на майка му. Същевременно те е мразил, защото си я замествала. Живеел е в смъртен страх да не те загуби. Не е бил сигурен в любовта ти.
— Мисис Крюгер, ще дадем съобщение по телевизията. Някой може и да ги е видял. Ще научат не само в Минесота, но и в съседните щати. Клайд ще се постарае да открие какви други имоти притежава Ерих. Помнете — бил е тук, и то само пет часа след като е телефонирал. Ще търсим в радиус на пет часа път оттук с кола.
Телефонът иззвъня.
Всички скочиха. Шерифът Гъндърсън посегна към слушалката, но Джени инстинктивно блъсна ръката му.
— Здравей — каза тя с ясен глас. „Боже, дано да е Ерих!“.
— Мамо… — Беше Бет.
Глава 36
— Бет! — прошепна Джени и затвори очи. Прималя й. Бет беше жива! Каквито и планове да кроеше Ерих, децата бяха все още живи. Припомни си картината, на която Бет и Тина бяха нарисувани с дълги езици, омотани като въжета около шиите им…
Почувства ръцете на Марк. Те й вливаха животворна сила. Тя държеше слушалката така, че и той да чува разговора.
— Бет, Мишлето ми — каза тя, стараейки се да прозвучи нормално. А толкова й беше трудно! Едва се сдържаше да не изпищи: „Къде сте?“ — Добре ли прекарахте с татето?
— Мамо, ти си подла. Дойде онази вечер в стаята ни, но не ни се обади. Покри догоре Тина с одеялото.
Марк чу гласа на Бет. Джени видя страданието по лицето на мъжа до себе си, когато Бет произнесе „Покри я догоре“. „Не! Не! — крещеше безмълвно Джени. — Господи! Първо бебето, а сега Тина!“
— Тина толкова много плака — продължаваше Бет.
— Тина ли плака? — повтори Джени и едва не припадна. — Нека поговоря с нея, Бетинко.