— Добре дошъл ли съм на твоя остров, братко? — запита Туролф.
— Дори нещо повече, Туролф. Какво те води насам?
— Идваме да се заселим тук — обясни Туролф. — Ерик Червения ни нападна два пъти след твоето заминаване, отведе добитъка и изгори къщите ни. Уморих се постоянно да се боря, за да пазя земята си. След всяко нападение Рика ми напомняше за плодородната земя отвъд морето, която й беше описвала Фиона, и казваше, че иска да се установи на място, където хората не ограбват съседите си. За мене Рика и близнаците са над всичко друго на света.
— Близнаци? Имаш близнаци? — запита Торн. — Ние с Фиона имаме двама чудесни сина.
Рика избута напред две усмихнати току-що проходили бебета.
— Казват се Улоф и Олга, ненадминати във всяка беля.
— Ще си играят с нашите деца — каза Торн. — Добре дошъл в моя дом, братко, Фиона не преувеличаваше, наистина на нашия остров има много земя и хората живеят спокойно. Утре вие с Рика можете да си изберете земята, където искате да се установите. Сега аз съм християнин — изрече той гордо, — но тук приемаме всякакви религии.
Денят беше незабравим. Говориха часове наред, разказваха си всичко преживяно. Едва когато се умориха и се оттеглиха в леглата си, Торн се обърна към Фиона и запита:
— Каква магия си направила, за да докараш тук Туролф и семейството му?
— Ти си единственият мъж, когото някога съм омагьосвала — пошегува се тя.
Обещай, че няма да омагьосваш никой друг освен мене.
Никой друг освен тебе, скъпи мой викинг. Завинаги.