Бе препасал дълъг меч с красиво гравирана и украсена със сребро дръжка. Освен него на колана му висяха топор, кама и боздуган. Дори в мрачината Фиона усещаше свирепостта му и в душата й се прокрадна страх. Трепетът като че ли я извади от вцепенението й и тя понечи да хукне в бяг.
Торн долови момента, в който тайнствената девойка реши да бяга, и не загуби нито миг. Тя едва бе направила една крачка, когато той я настигна и я привлече към себе си.
— Не бягай — изрече с глас, пресипнал от страст. — Коя си ти? Истинска ли си или само ми се привиждаш?
Тя се взря в него, явно учудена, че го чува да й говори на родното й галско наречие. Нямаше откъде да знае, че Торн Безмилостния е не само разбойник, но и търговец, научил много езици по време на пътуванията си до далечни страни.
— Коя си ти? — повтори той.
Тя вдигна очи към него и дъхът напусна гърдите му. Очите й! Бяха така наситено виолетови, че Торн не се осмели да се взре в тях, за да не го омагьосат. Но вече беше много късно. Беше завинаги изгубен в тези пленяващи виолетови бездни! Погледът му се спусна към устните й. Пълни, чувствени и примамващи. Ако не вкусеше от сладостта им, сигурно щеше да загине.
Торн беше мъж, който взема всичко, което иска, когато го поиска, а сега копнееше за тази жена. Несвикнал да моли за това, което желае, Торн притисна пленителната девойка до мускулестите си гърди и я зацелува с цялата ярост и страст, на които беше способен.
Стресната от този необуздан похитител, тя протестира и се опита да се защити от осквернението, което този викинг й готвеше. Изнасилване и грабеж. Още от времената на свети Петър християните бяха посещавали нейния остров и девойката заедно със съотечествениците си денонощно се молеше да бъдат избавени от жестокостта на мъжете, идващи от Севера.
Тя затрепери, изплашена и угнетена, докато той опустошаваше устата й. Ризницата му се отпечатваше по гърдите й корема й, по седалището си усещаше следите от силните му ръце. Тя успя да освободи устата си и изкрещя:
— Не!
Гърленият й глас накара Торн да потрепери и да се свести.
— Значи можеш да говориш. Коя си ти, жено?
Държеше я с една ръка, докато с другата галеше гърдите й.
Тя поклати глава, решена да не казва нищо на този свиреп варварин. Ужасно се страхуваше от мисълта, че този брутален мъж може да е онзи викинг, когото Бран, старият келтски мъдрец, беше описал, говорейки за видението, което имал преди много години. Според Бран нейното бъдеще се преплиташе с това на мъжа от Севера. Със сигурност този див варварин не е мъжът, когото съдбата беше предопределила за нея. Бог не можеше да бъде толкова жесток, толкова безчувствен, нали?
— Не ме интересува коя си, жено — изръмжа Торн. — Така или иначе ще те имам.
Той я вдигна на ръце и я положи на земята.
Тя се взря в сините му очи, огън и лед, и разбра, че трябва да избяга. Това, което искаше да й стори, беше нередно и греховно. Когато той коленичи над нея, за да свали ризницата си, тя се освести и реагира така дръзко, както не бе и предполагала. Сви колене, бутна го назад и скочи на крака, докато той се опитваше да се изправи. После се обърна и изчезна в горските сенки.
Торн изпухтя объркано и хукна след нея. Но така накичен с оръжия, не можеше да се мери с леконогата девойка. И я изгуби от поглед.
— Один да те вземе!
Проклятието му отекна сред дърветата, подплашвайки заспалите животни. Незадоволената страст го изгаряше и освен това имаше ужасното предчувствие, че вече никоя жена няма да му хареса така, както тази тайнствена девойка. В ума му се завъртя една дума. Толкова плашеща, че не смееше да я изкаже.
Магия!
Девойката го бе омагьосала. Беше го оплела във вълшебствата си. Сега трябваше да бяга, иначе рискуваше душата си.
Не мина много време и петте дракара леко се отделиха от брега, за да отплават в тъмните мъгли, които се надигаха от морето.
1
Каупанг, търговско пристанище на норвежкия бряг, една година по-късно
— Локи да те вземе, Торн! Не си на себе си от онова плаване миналото лято. Съвсем си загубил апетит за жените. Какво стана тогава?
Торн изгледа странно брат си, после се огледа, за да види дали някой роб не се навърта наоколо, за да ги подслушва. Бяха сами. Робите отдавна се бяха оттеглили на лавиците и пейките си покрай двете дълги стени на залата. Торн знаеше, че брат му няма разбере защо не му се иска да легне с никоя жена, затова не се и опита да обяснява.