Марчело, напълно гримиран и облечен като Ивар Непобедимия, слушаше последните указания на Ирвинг. Ала имаше опасност силният влажен вятър да провали многочасовия труд на гримьора, фризьора и художника по костюмите. Гъстата коса на актьора, покрита с церемониалния шлем, се спускаше върху широките му рамене, а синята копринена туника обгръщаше плътно мускулестите му гърди. Отпред туниката беше закрепена със златни брошки с изображения на диви животни. На кръста му висеше огромен меч. Марк и Ирвинг си крещяха един на друг, за да надвият грохота на океанските вълни, от което бъркотията ставаше още по-голяма.
Ирвинг нервно махна с ръка към реквизитора и към техниците по специалните ефекти, които завършваха последните приготовления за финалната сцена, при която корабът трябваше да изчезне сред пламъците.
— Марк, бих искал да се откажеш от налудничавата си идея да участваш лично в тази сцена. По-добре да използваме дубльор. Тези вълни ме плашат, а силният вятър много бързо ще разнесе пламъка.
— Ако искаш всичко да е напълно безопасно, тогава не трябва да снимаме в океана сцената с изпращането на кораба до Валхала — отвърна Марк. — Обикновено викингите са изпращали загиналите в бой войни, като са поставяли телата им в малки лодки, които след това са изгаряли в погребални ями.
— О, май отново трябва да се съобразяваме с мистър Автентичност, така ли? — сопна се Ирвинг. — И какво му е вълнуващото на тази погребална церемония в някакви жалки дупки в земята? — Той внезапно се ухили. — Но този път те хванах, момче. — Режисьорът сложи ръка около устата си и извика: — Скриптерът, при мен!
Висок млад мъж с измъчено лице изтича към него със сценария в ръка. По време на снимките Марк се беше сприятелил с Крие Стенст, студент по антропология, който временно се беше наел на работа като скриптер за този филм. Крие им даваше ценни съвети как да постигнат максимална достоверност на сцените и помагаше при уточняването на костюмите.
— Да, сър? — попита Крие и си намести очилата.
— Обясни на нашата суперзвезда, че сцената с изпращането на горящия кораб в океана към Валхала е автентична — самодоволно рече Ирвинг.
Студентът прикри усмивката си, извади бележник от задния си джоб и започна бързо да го разлиства.
— Да, Марк, режисьорът е прав. Чакай да проверя. Ето тук някъде съм записал всички подробности около погребалните церемонии на викингите. А, ето… в норвежката митология богът на светлината Балдер е бил пронизан със стрела в сърцето и са го изпратили в океана върху горящ кораб.
— Да, но Балдер е бил изпратен в ада, а не във Валхала — уточни Марк.
— Отказвам се да споря с теб — примирено заяви Ирвинг.
Крие се ухили.
— Да, за Балдер си прав, Марк. Ала това не е всичко, което съм открил. Крал Сикурд от Швеция и крал Хаки от Норвегия също са поели последния си път към отвъдното по същия начин — както и един малко известен норвежки крал, който е бил изпратен от племето си към Валхала върху горящ кораб в океана, след като е загинал в жесток бой.
Марк кимна.
— Много добре. Значи е имало такива случаи. Радвам се, че имам работа с човек, който обича да изпилва нещата. Знаеш ли името на този норвежки крал?
— Това е бил Виктор Безстрашния, разбира се — иронично подметна режисьорът и тримата избухнаха в смях.
— Точно така, сър. Всъщност исках да ви поздравя за автентичността на реквизита и костюмите — обърна се Крие към Ирвинг. — Всичко е точно както е било, с изключение на шлемовете с рога, които са се използвали само при жертвоприношения и погребални церемонии.
При тези думи Марк избухна в смях, а Ирвинг се престори на ядосан и изкрещя към студента:
— Уволнен си, момче!
Като видя пребледнялото лице на Крие, Марк побърза да го успокои.
— Не се тревожи, Крие. Ирвинг просто не понася да го критикуват.
— Да, а сега изчезвай от тук, преди наистина да съм те уволнил! — добави режисьорът и заканително изгледа младежа. — До гуша ми дойде от експерти!
Крие се захили и се върна на мястото си до шефа на скриптерите.
— Нали ти казах за шлемовете с рога, Ирвинг? — подразни Марк режисьора и си оправи туниката.
Без да обръща внимание на думите му, Ирвинг се почеса по брадата и намръщено погледна към кораба.
— Все още се безпокоя за теб, Марк. Да лежиш там сред всичките тези пламъци…
— Няма проблеми — увери го младият мъж. — Отговорникът по специалните ефекти ме увери, че пламъците ще са поне на половин метър от скъпоценното ми тяло. Ти само се погрижи сладките помощнички на оператора да си свършат добре работата и всичко да изглежда така, сякаш наистина съм погълнат от огъня. Все пак те са три и аз съм сигурен, че всичко ще мине чудесно.