При първото му проникване девойката изкрещя и от удоволствие, и от болка.
Гласът му звучеше измъчено, когато се отдръпна и започна да й се извинява:
— Рейна, наистина ли искаш да…
— Не, не, не спирай! Ох, не спирай!
Изтръпнал от опиянение, младият викинг я погледна в очите и се притисна още по-плътно към нея. Когато наближи преградата, символ на нейната невинност, девойката изохка. Той веднага започна да я целува отчаяно и да прониква все по-дълбоко в нея, задъхан от неземното щастие да усеща как топлото й тяло го обгръща от всички страни. Най-после те бяха едно цяло! Наистина незабравим миг!
— Какво изпита, скъпа? — прошепна той.
Може би я болеше, но изгарящата наслада да се слее с мъжа си беше причината всякаква болка и страдание да избледнеят в ума й. Усещаше го тъй плътно в себе си, слети и телом, и духом, така, както винаги бе виждала в мечтите си и в страховете си, макар че сливането им веднага пропъди всичките й опасения, за да ги замести с необуздан екстаз и необикновено усещане за щастие.
— Чувствам се като зряла жена — промърмори тя през сълзи и се изви нагоре към лицето му, за да го целуне отново.
Думите й и жарката й целувка го зашеметиха окончателно, особено когато младата жена продължи да му доказва с всяко свое движение, че е подчинила изцяло всяка своя фибра на техния стремеж да изпият докрай чашата с наслада. Той започна бавно да се отдръпва от нея и наново да прониква, като се стараеше да не й причинява повече болка, макар че нежните й движения го подлудяваха. Когато тя пое езика му в устата си, викингът не издържа и се отказа повече да се сдържа. Целувката му едва успя да заглуши охканията й, когато той се втурна яростно в нея, отново и отново, докато се разтопи при последното дълбоко проникване и внезапно избухна в нея.
Виктор нежно я прегърна, неспособен да спре туптенето на сърцето си и да успокои дишането си. Протегна ръка, изтри сълзите й и леко се отпусна върху опънатото й тяло. Като чу как тя потръпна, той й се усмихна виновно.
— Съжалявам, че ти причиних болка, скъпа.
— А аз не съжалявам — безсрамно отвърна тя. — Беше чудесно, макар че ме заболя, особено в началото.
— Повече няма да те боли — обеща й той.
— Наистина ли? — попита тя и за негова изненада, се засмя дяволито. — А може ли да го повторим?
— Опасна палавница си ти! — засмя се Виктор и я целуна по носа. — Не искаш ли да отдъхнеш поне за няколко минути?
Тя го огледа и дори само погледът й се оказа достатъчен, за да вдъхне живот на отпадналата му мъжественост.
— А какво е станало с тялото ти, съпруже мой?
— Моето тяло — усмихна се той, — е преситено от щастие и уморено от толкова много наслада.
Рейна се сгуши доволна в обятията му.
— О, беше възхитително и незабравимо, несравнимо с нищо друго! Накара ме да си спомня…
— Какво ти напомни, любима? — Той улови ръката й и започна да целува пръстите й.
Но тя не му отговори и Виктор я изгледа учудено. Изглеждаше странно замислена, макар че очите й още горяха.
— Кажи ми, скъпа — започна да я убеждава той. — Сега, след като станахме толкова близки, не трябва да крием нищо един от друг. Кажи ми за какво ти напомниха нашите вълшебни любовни мигове.
Една сълза се отрони от окото й.
— За щастието. Толкова отдавна не съм се чувствала тъй щастлива, може би дори никога не съм изпитвала така, като че ли имам криле…
— О, любов моя — целуна я той, — нима толкова отдавна не си била щастлива и безгрижна?
Тя кимна замислено.
— Припомних си един отдавна отминал ден, когато бях принцеса в Лоара и берях цветя на поляната край замъка. — Спомените задавиха гласът й. — Ти, Виктор, ме накара да си спомня за онзи забравен миг. Сега си го припомних за пръв път от много години насам. И съм ти много благодарна, съпруже мой.
Той я обгърна с ръце и притисна устни до челото й.
— Скъпа, аз трябва да ти благодаря за цялата радост, с която ме дари. За мен няма по-голяма щастие от миг като този.
— Струва му се, че онова щастие е завинаги изгубено за мен — добави тя и тъжно въздъхна.
— Можеш отново да го намериш, Рейна.
— Нима? — недоверчиво попита младата жена.
— Да. Ще го намерим двамата заедно.
Рейна се намръщи.
— Всъщност, понякога не зная какво да мисля. Бях щастлива, но толкова години изтекоха от тогава. Но в бъдещето… — Тя се извърна и сви рамене.
Младият викинг я обви с ръцете си и отново я притегли към гърдите си.
— Ще се увериш, мила моя, че ще има край за твоите страдания, ако ми разрешиш да ти помогна. Искам да си щастлива, искам го повече от всичко на света.
— Защо? — възкликна смаяната младоженка и отново се отдръпна от него.