„Защото те обичам…“ Загледан в притъмнелите й очи, Виктор Безстрашния едва се сдържа да не изрече тези думи, но нещо го възпря. Разбираше, че все още не можеше да разкрие цялата дълбочина на своята любов към нея, защото дори и сега се страхуваше, че тя може да използва обичта му като оръжие срещу него. Но тя беше разкрила сърцето си пред него, макар и за малко, затова той се почувства длъжен да й отвърне със същото.
— Защото разбирам мъката ти — призна й той. — Знаеш ли, че и аз съм изгубил най-скъпите за мен хора?
Тя го изгледа изумено.
— Ти? Кого си изгубил?
Лицето му потъмня от скръб.
— Майка ми, баща ми, сестра ми…
— Къде е станало това? Когато си бил в другия си живот ли?
— Да.
— Трябва всичко да ми разкажеш и то още сега — настоятелно го подкани Рейна.
— Ще ти разкажа всичко, скъпа моя, но не сега. Тази вечер не желая нищо да помрачава нашето щастие. — Лицето му внезапно придоби сериозно изражение. — Мислиш ли, че ще бъдем щастливи, Рейна?
Тя го изгледа натъжено.
— Трябва да ме разбереш, Виктор, че досега съм живяла само сред хора, изпълнени с гняв и омраза, планове за отмъщения или за грабежи.
— Но не беше ли щастлива преди малко, когато се сляхме?
— Да.
Пръстите им се преплетоха.
— Тогава има надежда за нашето щастие, скъпа.
— Може би наистина има — усмихна се тя.
— И ако постигнем щастието си чрез любовта си, то това ще ни принуди да се любим по цял ден, без да се занимаваме с нещо друго — пошегува се той.
— Може би ти ще се справиш и с това, викинг. — Тя лениво се протегна и обви врата му с ръцете си. — Ще бъде разкошно, нали, мили?
— Ще изпълня всички желания на моята господарка — галантно й отговори той.
И отново я притисна към себе си. Мускулестите му бедра раздалечиха нейните, той погледна надолу и за миг се поколеба, когато видя капките кръв по вътрешната страна на бедрата й.
— Може би ще бъде по-разумно да не избързваме.
— Остави аз да преценявам това, скъпи — отвърна младата жена, с един скок се извърна, обърна го по гръб и се метна на гърдите му, като го притисна от двете страни с коленете си.
Той се намръщи подозрително.
— Откъде си научила това, жено?
Тя се усмихна самодоволно.
— Нима си въобразяваш, че никога не съм виждала как мъжете повалят жените си по скамейките?
Докато тя се наместваше върху него, той погали гладката кожа на бедрата й. Тя го погледна с любопитство и той строго я укори:
— Но при нас е съвсем различно, Рейна. Ние не го правим само заради животинската похот.
За миг тя се намръщи, докато осъзнае думите му. Виктор усети, че е прекалил и е засегнал достойнството й. Рейна можеше лесно да се обиди и да сложи край на очарователното им изживяване.
Но вместо това тя накара сърцето му отново да се разтупти, като му прошепна нежно:
— Не, ненагледни мой, ние го правим само заради щастието да се сливаме.
Виктор дори се просълзи, разтвори ръце и я притисна тъй силно към себе си, че тя едва успя да изохка. После тя се отдръпна, за се почувства по-удобно върху него, с блясък в погледа си, с разтворени влажни устни, задъхана, с туптящо сърце.
За Виктор Безстрашния оставаше само ролята на възторжен наблюдател. Рейна леко се изви на дъга, а пръстите й обвиха неговата набъбваща мъжественост. С притворени очи тя разтърка върха й, после я докосна до своите най-интимни части и с предизвикващи движения я пое в себе си. Най-после беше открила извора на своята наслада…
Виктор стисна зъби и започна да диша тежко. Със страстни въздишки тя започна да го всмуква, като полека се отпускаше върху него. Младият мъж също се задъха и започна да стене. Топлото й стегнато тяло го обгърна отвсякъде и му дари такова удоволствие, каквото дори не бе сънувал. Викингът не издържа, стегна ръцете си като обръч около талията й и проникна напълно в сгорещената й плът. Рейна не му позволи да спре, нито успя да сдържи виковете си, като се спускаше все по-ниско в него.
Накрая тя отвори очи и въздъхна.
— По-полека, скъпа — започна да я успокоява той, — да не се нараниш. След няколко дни ще бъдеш съвсем наред.
— А какво ми е сега? — запита учудено тя.
— Скъпа, ти вече успя да превъзмогнеш и болката, и страха. Само се отпусни, за да се наслаждаваме един на друг.
Виктор успя да наложи по-бавен ритъм. Рейна отново изохка и се сви върху него, когато сладостни тръпки пропълзяха под кожата й. Ръцете му обхванаха гърдите й и започнаха нежно да ги галят. Дишането й се учести. Когато започна да извива бедрата си, той не можа да издържи, стисна я с все сили през кръста и завърши с необуздани тласъци, които доведоха и двамата до екстаз. От гърдите й се отрони силен вик.