— Рейна… Рейна, скъпа моя — прошепнаха пресъхналите му устни.
Виктор притегли главата й към лицето си и с пламенна целувка запечата в нея спомена за тази незабравима любовна нощ.
На другия бряг на фиорда противникът на Виктор предвкусваше удоволствието от обладаването. Волфгард се приближи полугол към леглото, загледан похотливо в треперещата робиня, която току-що стражите му бяха довлекли по негова заповед. Девойката нямаше повече от двадесет и две лета и беше свежа като прясно откъсната ябълка.
Волфгард винаги се дразнеше, че жените се разтреперваха в негово присъствие и започваха да хлипат неудържимо, когато той им разтваряше бедрата и набързо ги обладаваше. Е, срещаше и някоя по-горда от останалите, която мълчаливо изживяваше позора си. Дори и жена му толкова зими бе лягала безропотно под масивното му тяло, безстрастна и покорна като тръстика, и само някое по-жестоко проникване можеше да я накара да изохка от болка.
Понякога се чудеше дали няма да успее да си достави по-голямо удоволствие сам, със собствената си ръка. Но за прославен и могъщ вожд като него беше немислимо да се обслужва сам, пък и обичаше да гледа как жените се подчиняват на волята му. Затова и досега, след толкова много зими, той все още прибягваше до най-груб подход, за да се увери, че поредната робиня е напълно покорна, като тесто, в силните му ръце. Когато жената се разплакваше или започваше да го моли за милост, това го разяряваше още повече.
Вождът гледаше с презрение плахата робиня.
— Сваляй си дрехата, робска душо, и застани на колене между бедрата ми.
Тя започна да се тресе от ужас.
— Моля ти се, господарю, не ме карай… отново…
— Направи го или ще ти прережа гърлото! — изрева Волфгард.
Треперещите пръсти на жената свалиха брошката, с която беше пристегнат колана на дрехата й, а Волфгард облиза устни в очакване и протегна ръка към слабините си. За миг се спря, намръщен, защото в стаята нахлу Егил, а след него още някаква тъмна сянка.
Вожде, твоят съгледвач е дошъл.
— По дяволите, не разбра ли, че точно сега не бива да ме смущаваш? — избухна вождът.
Егил се вцепени от страх, но не напусна стаята.
— Моля те, Волфгард, прости ми дързостта, но твоят човек носи някаква много важна вест.
Волфгард ги изгледа свирепо, след което щракна с пръсти към робинята.
— Остави ни сами.
Ужасената жена не се нуждаеше от втора заповед, за да побегне от стаята.
— Какво толкова важно имаш да ми съобщаваш? — намусено запита Волфгард и се обърна към съгледвача си.
— Твоята заварена дъщеря се е омъжила за крал Виктор — отговори непознатият.
Волфгард скочи на крака с пребледняло лице.
— Трябваше още на времето с двете си ръце да удуша тази изменница!
— Но вожде, та тя се омъжи за Виктор Безстрашния само за да спаси живота на сина ти и на Харалд.
Волфгард гневно изсумтя и пристъпи напред.
— Какво!? Какво е станало със сина ми?
— Рагар и Харалд бяха пленени от хората на Виктор. Тъкмо се канеха да започнат да ги измъчват с нагорещено желязо и след това да ги убият, дъщеря ти се появи изневиделица, развика се, падна на колене и предложи да стане жена на Виктор, ако пощадят брат й и Харалд.
— И всичко това заради този глупак, сина ми! — изръмжа вбесеният вожд.
— Освен това разбрах, че скоро ще ги освободят.
— Това ли всичко, което ми носиш?
— Да.
Волфгард гневно закрачи из стаята, смръщил чело и стиснал устни. В един миг отново спря погледа си върху вестоносеца и кимна на Егил.
— Плати му колкото трябва за усилията и се погрижи да премине невредим на отсрещния бряг на фиорда.
— Слушам, вожде.
Когато двамата мъже се насочиха към вратата, Волфгард внезапно извика зад гърба им:
— Спрете, елата за малко при мен.
И двамата се обърнаха.
— Щастлива ли е младоженката? — запита Волфгард с лукава усмивка.
— Хм, не зная… — смутолеви мъжът.
— Когато разбереш, искам да ми го съобщиш.
— Ще бъде изпълнено, вожде — поклони се той.
Когато остана сам, Волфгард седна на стола пред камината и се замисли, загледан в пламъците. Винаги си е бил такъв некадърник този негов син! Да попаднат толкова лесно в лапите на стражите на Виктор!
Значи сега Рейна е жена на Виктор Безстрашния… Тогава изходът е само един — тя трябва да умре! И за това трябва да се погрижи лично той, Волфгард, и то непременно преди тя да е родила син на смъртния му враг. Ако Рейна умре, той ще има повод да наруши примирието с Виктор и да заграби земите му, след което ще може да пороби племето му.
— Да върви по дяволите тази валкирия! Проклета да е Рейна!