Късно през нощта Волфгард вече беше довършил с подробности пъкления си план за убийството на заварената си дъщеря. Искаше да я накара да страда заради предателството си, искаше да я види сломена, унизена и просеща милост в краката му, искаше да види как ще изтече кръвта й. Само тогава щеше да бъде удовлетворена непресъхващата му жажда за мъст.
Волфгард си припомни, че може да заповяда отново да му доведат нещастната робиня, но в този миг гневът му беше по-силен от похотта му. „Така се случи, че на онази нещастница й се размина“ — помисли си той. Ако сега някоя жена се озовеше в леглото му, щеше да я измъчва до припадък, а можеше и да нареди да я бичуват до смърт. За какво друго са създадени робите. Ако поиска, може да ги убие до един.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Виктор се събуди много преди разсъмване и още с отварянето на очите погледът му се плъзна по спящата до него жена. Изглеждаше миловидна и прелестна като ангел, затопленото й тяло се беше сгушило върху гърдите му, а великолепната й златиста коса се разливаше като водопад около очарователното й лице. Какво щастие му даде тази нощ, как сладко му се отдаде… Може би все още не му вярваше докрай или не го обичаше с цялото си сърце, но той вече знаеше, че с времето чувствата й към него ще се задълбочат. А засега му стигаше да е до него, да я люби и милва, да я приласкава и успокоява… но не трябва да забрави да се погрижи и за тяхното бъдеще — имаше ли по-силна връзка между двама влюбени от едно дете? Може би именно детето им ще я привърже още по-крепко към него и ще свърже съдбите им? Той затвори очи и потъна в сладки мечти, дори видя в просъницата си Рейна, красивата Рейна, с дете в скута си…
Когато отново повдигна клепачи, тя вече беше будна и го гледаше със сериозен поглед, без следа от игривите искри в очите й, които така го възпламеняваха през тази незабравима нощ. За миг му се стори дори, че е успяла да, прочете мислите му.
— Добро утро, женичке моя — приветства я той с глас, пресипнал от среднощните преживелици, и се наведе да целуне сочните й устни.
Но се закова на място, сепнат от израза на неувереност в очите й. Като че ли виждаше как в мозъка й се завъртяха като вихри несвързани мисли, примесени със спомените от първата им брачна нощ, заедно с предишните им спречквания и дрязги. Като че ли красивата, но буйна валкирия се питаше какво прави тук, в тази спалня, в това легло, с този гол мъж до себе си. Сега, след любовното опиянение от вечерта Виктор Безстрашния не можеше да й позволи отново да се отдръпне от него и да се затвори в себе си.
— Недей… — прошепна младият викинг и докосна с пръст върха на носа й.
— За какво говориш? — учудено попита тя.
Ръката му се плъзна по голия й гръб.
— Не искам да ми се изплъзваш, Рейна… Защото, кълна ти се, ще те сграбча в прегръдките си и няма да те пусна, докато не се уверя, че всички съмнения и мрачни помисли за бягство или смърт са се изпарили от мислите ти.
Тя отвори уста, за да му отговори, обаче Виктор не можеше повече да устои на изкушението само да гледа потръпващите й чувствени устни и я целуна страстно. Тя отвърна на целувката му със същата страст и като че ли пламък му се надигна в гърдите. Викингът изохка от насладата, която изпълваше всяка негова пора с живот, и се притисна още по-близо до нея, за да обгърне с шепи заоблените й високи гърди. В този миг му се искаше животът да спре и целият останал свят да върви по дяволите заедно с всичките си проблеми. Имаше ли нещо по-прекрасно от това да започне деня в леглото с очарователната си млада съпруга, в обятията на любимата жена? А тя беше толкова топла… младото й тяло ухаеше на утринна свежест… Искаше да я има отново и отново…
Двамата влюбени се стреснаха от някакъв силен шум. След секунди към леглото им се втурнаха трите вълка, изплезиха езици и започнаха да се умилкват около тях.
— Хм, виждаш ли, любима, колко навреме се досетиха вълците да ни поднесат сутрешния си поздрав — промърмори Виктор и погали Хати по ушите, докато тя се сгуши в краката му.
Рейна се засмя, защото Тор набързо я близна по лицето.
— Може би твоите вълци искат да ме пазят от теб, съпруже мой?
— Да те пазят от мен? — намръщено повтори Виктор. — Та нали именно ти се опита да ме убиеш, след като те отвлякох?
— А не се ли чувстваш полумъртъв след нощ като тази, господарю мой? — пошегува се тя.
— Да, за това имаш право — той се пресегна над тръпнещото тяло на Гери и я целуна по устните. — Искаш ли днес да си направим един хубав пикник?
— Какво е това… пикник?
— Ще наредя на слугите да ни приготвят храна и медовина, за да прекараме деня само ние двамата, без никой да ни досажда, сред дивните цветя на тундрата.