— Но защо? — Рейна изглеждаше заинтригувана, но леко объркана.
Той само се усмихна и леко погали разкошните й гърди.
— За да се наслаждаваме един на друг, за да се любим на воля, скъпа моя.
От устните й се отрони замечтана въздишка, но след миг нещо й хрумна и тя попита с детинска невинност:
— Нека вземем и вълците с нас!
Виктор се намуси, леко отблъсна Хати от себе си и стана от леглото.
— По-добре е да не ги взимаме с нас. — При тези думи той дяволито смигна на младата си жена. — Все пак сме още в началото на нашия меден месец и не мога да търпя никого около себе си освен теб, любима.
Той започна да се облича и Рейна не можа да откъсне поглед от изваяното му тяло. Очите й се плъзнаха по мощните му рамене, стегнатите му бедра и стройните му нозе. Тя си спомни как силно я притискаха тези бедра през изминалата вълшебна нощ в миговете преди да проникне в нея. О, беше болезнено, ала тъй сладко, и болката й веднага се заглуши от невероятната наслада, която се разля по вените й! При този спомен бузите й пламнаха и възбудата отново се загнезди в тези чувствителни кътчета на нейното тяло, въпреки все още незаглъхналата болка. Нима наистина не беше способна да изпитва свян? Не можеше да скрие нито от себе си, нито от него, че дори само мисълта, че притежава този прекрасен и страстен мъж, я изпълваше с неподозирана радост.
Но в гърдите й се прокрадна някакво ново, непознато съмнение. Все още се съмняваше защо все пак Виктор Безстрашния така неочаквано се реши да я вземе за своя жена. Опасяваше се, че може би иска по този хитър начин да я използва за своите цели. Пък и можеше ли младата жена да забрави собствената си клетва, че няма да позволи на нито един мъж да властва над нея, че няма да стане играчка в ничии ръце?
Тя не отделяше погледа си от него, докато младият мъж обуваше панталоните си. Той усети погледа й и се обърна с гръб към нея. Обаче тя успя да забележи колко е възбуден въпреки страстната любовна нощ. И в този миг нещо първично се събуди в нея, обляха я горещи вълни и тя стисна юмруци, за да се удържи да не извика. Виктор й беше казал, че днес се чувства „влюбен“ като юноша. Рейна не беше много наясно какво означава тази дума, защото никой от викингите от двете племена не я използваше. Може би никой не беше „влюбен“ в жената, с която споделяше леглото? Но интуитивно усещаше, че съпругът й говори за същото пламенно чувство, което изпитваше и тя към него, и докато това чувство го възбуждаше, тя тръпнеше от страх.
Рейна видя как той направи някаква неясна гримаса, докато прикриваше с дрехите си набъбналата си мъжественост, и се засмя.
— Искаш ли да ти помогна, господарю мой? — попита го тя предизвикателно.
Виктор посрещна с усмивка шеговитото й подмятане. Съпругата му продължи да го наблюдава внимателно, докато той продължаваше да се облича. Устните леко се разтвориха, косите се разпиляха по голите й рамене, гърдите й започнаха буйно да се повдигат и спускат. Изглеждаше някак първична, заобиколена от трите вълка, но толкова привлекателна, макар че беше доста разчорлена от бурната нощ, че му се прииска да се върне в леглото и да я притисне в прегръдките си. Но това не бе така лесно в този миг, когато бе обкръжена от трите огромни звяра.
Гласът му прозвуча леко отчуждено:
— Нямам нужда от помощта ти. Стани и се облечи. Трябва да излизаме.
Виктор бързо привърши с обличането си и се приближи до ниската масичка, за да вземе купите с овесената каша и чашите с мътеница, докато тя все още избираше коя дреха да сложи. Постави закуската на един грубо скован дървен поднос и го поднесе на жена си, седнала отстрани на голямото легло, наметната с дълга роба от кафява вълна. Дори беше успяла да обуе ботушите си от мека кожа и да се вчеше с гребена от китова кост. Младият викинг седна до нея и нагласи подноса в скута си.
Рейна надигна чашата с мътеница.
Какво ще стане с Рагар и Харалд? — нервно попита тя. — Ще ги пуснеш ли да се върнат при хората на Волфгард?
— Тази сутрин им предложих да ги изпратим, Рейна — предпазливо отговори Виктор. — Но брат ти пожела да остане още няколко дена при нас, за да се увери, че нищо не те заплашва.
Рейна се намръщи. Виктор знаеше, че в този миг тя отново си припомня неприятните обстоятелства, които ускориха тяхната сватба.
— Може би Рагар и Харалд ще се съгласят да дойдат с нас на този… пикник.
Виктор никак не се зарадва на това предложение.
— Не искаш ли да бъдем само ние двамата?
Искам да съм спокойна, че нищо няма да им се случи, докато се разхождаме в тундрата, далеч от селото.