— Да, много добре си спомням, но очевидно ти не искаш да ми простиш тази волност. — Той побутна гривната с крака си. — Все пак тази гривна наистина е твоя и аз исках да ти я върна. — Младият викинг се засмя чистосърдечно. — Пък и с тази гривна може да се опитам да те задържа, ако решиш да ме изоставиш някой ден.
Тя дръзко вирна глава и отпи от медовината.
— Нима наистина мислиш, че искам да избягам толкова скоро, викинг?
— Дори и да се опиташ, няма да успееш — засмя се той и я привлече към себе си, за да я целуне.
Изминаха няколко минути в мълчание, преди тя да продължи да го подпитва:
— Няма ли все пак да ми разкажеш поне малко за другия ти живот, Виктор?
Младият мъж отметна кичура от челото си и я изгледа с нескрито любопитство.
— А какво точно искаш да узнаеш?
Рейна смутено оправи ръкава на туниката му.
— Бих искала да разбера къде си научил тези чуждоземни обичаи, като например поставянето на тази… брачна халка на пръста на младоженката или за този… как беше… пикник… Мога ли да те попитам и откъде си се научил да бъдеш такъв превъзходен любовник?
Той още веднъж я целуна нежно и усети вкуса на медовината по устните й.
— Искаш да кажеш, че мъжете в твоето време не са толкова влюбчиви и страстни?
— Поне доколкото може да знае една неопитна жена Като мен — рече тя и небрежно повдигна прелестното си рамо, — нашите воини никога не се прехласват по някоя жена, дори да е истинска красавица.
— Много тъжно ми звучат тези думи.
— Тогава още повече искам да ми разкажеш откъде си дошъл — продължи тя с все по-настойчив тон. — Или къде си живял след завръщането си от Валхала. — Рейна сведе Очи и тихо прошепна: — Трябва да ти призная, че те видях в онзи незабравим ден.
— Какво си видяла?
— В деня на твоята гибел аз се промъкнах тайно на брега и незабелязана от никого, видях обреда на твоите воини, когато те изпращаха към Валхала. Едва по-късно узнах, че си се върнал от царството на мъртвите.
— А аз си мислех, че си знаела за връщането ми от Валхала! — възкликна Виктор. — Излиза, че си ме дебнела още от онзи незабравим ден?
Тя се опита да избегне отговора, като побърза да му зададе следващия си въпрос:
— Нима искаш да кажеш, че преди да се върнеш при нас, ти си живял друг живот.
Той само й кимна и я изгледа замислено.
— Но как може толкова бързо да изтече другият ти живот?
Виктор се замисли за миг, защото наистина никак не беше лесно да го обясни дори и на себе си.
— Има много загадки в тази история, Рейна, които дори и аз не мога да проумея. Зная само едно: пред теб, любима моя, аз съм искрен докрай и такъв ще си остана до края на дните ни.
— Но все пак къде беше ти, викинг, след престоя ти във Валхала? — Рейна явно нямаше никакво намерение да се отказва от разпита.
— Красивият викинг отново се поколеба, защото не беше уверен доколко тя ще може да разбере от тази заплетена приказка, в каквато се беше превърнал неговият живот. И можеше ли някой да му подскаже каква част от предишното си съществуване можеше да разкрие пред това неопитно момиче, което едва вчера той бе направил жена, без да рискува да бъде изобличен като нечуван лъжец?
— Пътувах в един бъдещ свят — смутено избъбри той след дълъг размисъл.
— Бъдещ свят! — ахна тя. — Никога не съм чувала нещо подобно. Това, разбира се, е десетото небе, нали?
— Какво искаш да кажеш с това „десето небе“?
— Всички викинги вярват, че има девет небеса и девет свята под тях — обясни му Рейна. — Ние живеем в нашия свят, под нашето красиво небе и този свят, както дори и децата знаят, се нарича Мидгард. Това е земята, по която ходим, светът, в който се раждаме всички ние. Следва Йотунхейм, обитаван само от зловещите великани и от злите горски джуджета като тролите например. Третият свят е Ванахейм, царството на бог Ванир. Нашият остров е наречен на името на това небесно царство. Има още и ад или царството на съгрешилите мъртъвци, и, разбира се, Валхала, божественият дворец на Один, където отиват душите на загиналите с чест воини. Нали ти си се върнал именно оттам? — засмя се Рейна. — Да, да не забравя, че има още няколко небесни свода и под всеки от тях има един свят, недостъпен за останалите. А сега очевидно се е появил и още един свят — светът на бъдещето, Футургард.
— Светът на бъдещето — замечтано повтори той. — Да, името Футургард много ми харесва.
— Моля те, съпруже мой, разкажи ми за този загадъчен Футургард. Там ли се научи да говориш така странно?
— Да. Но все пак не съм съвсем сигурен… — Виктор се усмихна смутено. — Ох, не зная как да започна… Този свят, любима моя, в който съм живял досега, може да ти се стори доста странен. Там всичко е съвсем различно.