— Разказвай ми още, още…
Младият съпруг разбра, че не може да устои на молбата в очите й, затова се наложи да й разкаже, макар и съвсем накратко, за всичките главозамайващи чудеса на Футургард. Набързо описа прогреса на човечеството в продължение на столетия, спомена й за изобретяването на невиждани машини, за дръзките открития на учените, за напредъка в медицината и за откриването на изумителни лекове за десетки смъртоносни дотогава болести. Тя го слушаше напрегнато, но често го прекъсваше, особено когато не разбираше някоя от новите думи. Най-удивителното бе лекотата, с която младата му съпруга възприе странната история на неговия живот. Дори в един миг трябваше сам да напомни на себе си, че все още се намират в епохата на смелите, но свирепи викинги, когато хората са били безкрайно суеверни, вярвали са в много богове, в тролове и елфи, феи и самодиви, в щастието да минеш под дъгата или в страховитите чудовища, които дебнат корабите в морето. Може би разказът му й се струва не чак толкова невероятен, щом тя е била приучена от дете да вярва в митовете и легендите на древните викинги.
Разказът му се проточи с часове. Виктор отчаяно се опитваше да скрие от любимата си жена всички ужасяващи страни на напредъка на човечеството, особено се страхуваше да не се изтърве и да спомене по случайност за страховитите нечовешки оръжия за избиване на човеците в размери, за които древните викинги дори не са и сънували. Тя продължаваше да го слуша в захлас, с лице, подпряно на ръката й, като само понякога го прекъсваше, за да уточни някое понятие.
Когато най-сетне той се задъха и остана съвсем без глас, тя го изгледа вцепенено, като че ли го виждаше за пръв път. Когато се съвзе и заговори, гласът й прозвуча съвсем плахо:
— И ти, Виктор Безстрашния, ме обичаше в този свят?
— Да.
— И тъкмо това си искал да ми кажеш тогава в банята.
— Повярвай ми, скъпа, никога няма да забравя онзи миг.
Лицето й помръкна.
— Но ако наистина си ме обичал в този твой… Футургард, защо аз не помня това?
— Може би защото все още не си започнала своя втори живот — започна той с предпазливо предположение.
Тя се намръщи още повече, замислена над думите му.
— Тогава как съм се казвала аз?
— Моника.
— А каква жена е била тази Моника?
— С много свободно държане, лишена от всякакви предразсъдъци — ухили се Виктор.
— Какво, по дяволите, означава това „предразсъдъци“?
Щеше да избухне в смях, но се осъзна навреме, като си каза, че една потомка на древните викинги всъщност е напълно права да задава такива въпроси, колкото и смешни да му се струват на него, единствения човек, познал две съвсем различни епохи.
— Ами… ти реши да посветиш целия си живот на кариерата в киното.
— А сега какво пък значи това… „киното“?
Трябваха още няколко минути, за да обясни на Рейна какво е картина, а след това и доста по-сложното понятие — движеща се „картина“. Скоро те потънаха в разгорещено обсъждане на всичко, свързано с тази велика илюзия, докато накрая тя се заяде с него за разлика между истинския живот и имитацията на възприятия.
— Нима искаш да ме убедиш, че аз съм обичала там, във Футургард, тези мърдащи се картинки повече от теб? — учуди се тя.
— Нали искаше непременно да станеш звезда…
— Не те разбрах за коя звезда ми говориш, викинг? — промълви тя и вдигна поглед към ясното небе.
Виктор с мъка успя да скрие усмивката си.
— Не, скъпа, исках да кажа, че ти искаше да станеш прочута актриса.
— А ти обичаше ли ме тогава? — повтори тя.
— Обичах те до безумие — отговори Виктор и я погледна в очите.
Тя се изчерви от напрегнатия му поглед и от страстта, с която той изрече думите, които нито една жена от която и да е епоха няма да отмине с безразличие.
— Тогава защо ти, Виктор Безстрашния, ме изостави?
— Защото ти искаше да скъсаме.
— Нищо не разбрах. Какво съм искала да „скъсаме“?
— Така наричаме в нашето време, когато един мъж не иска повече да живее с жена си. Или ако някоя жена разлюби мъжа си… Ти отказа да се омъжиш за мен и да ми родиш дете.
Този път Рейна го изгледа студено.
— Може би и сега не съм по-различна.
Оскърбен от този внезапен отказ, Виктор я притисна до гърдите си.
— Рейна, любима, моля те, не ме изоставяй! Не сега, след като вече сме наистина мъж и жена, след като се заклехме пред хората и пред всички божества.
Наведе се да я целуне, но тя не го допусна до устните си, защото опря ръце на гърдите му.
— А как се озова в нашия свят, викинг?
Отчаяна въздишка се изтръгна от гърлото му. Вече се беше уморил от безкрайните й въпроси, особено сега, когато отново закопня да я обсипе с ласките си.