Режисьорът намръщено погледна към небето.
— Освен ако не завали. Тогава всичко ще отиде по дяволите.
Марк също погледна нагоре.
— Все пак тези тъмни облаци ще помогнат на хората по специалните ефекти и онези тъмни скали наистина ще изглеждат като базалтови.
— Какво, по дяволите, е това „базалт“? Актьорът се ухили.
— Това са вулканични скали, такива са бреговете на Исландия. Нима не знаеш, че Исландия се е образувала от застинала вулканична лава, която е изригнала от дъното на океана?
— Щом го казваш, ти вярвам. — Ирвинг махна примирено с ръка.
Марк се загледа в кръжащите по небето птици.
— Малко ще ти е трудно да представиш тези чайки да изглеждат като онези големи атлантически птици с големи клюнове. Освен ако не ги облечеш в смокинги, разбира се.
— Ти само си пази задника на онзи кораб и помни, че снимките на „Форт Ларами“ започват през юни — отсече Ирвинг.
Младият мъж видя как ядосаният режисьор отиде при звукооператора, за да се посъветва с него, и поклати глава. Зърна Моника, вече облечена в златиста викингска рокля. Фризьорката се опитваше да приглади русата й коса, но непрестанният вятър бе успял да измъкне няколко кичура от прическата й.
Той се приближи към тях.
— Не можеш да я направиш по-красива, отколкото е, Гретхен — подразни той фризьорката и намигна на Моника.
— Сигурно си прав, Марк. Както и да е, отказвам се. — След това извика ужасено и се спусна към един от статистите, който бе смъкнал шлема си.
— Най-после сме сами, скъпа — промърмори Марк. — Готова ли си да се сбогуваш със своя храбър воин и да го изпратиш на последното му пътуване?
Той протегна ръка и приглади косата й. Младата жена нервно се усмихна.
— Днес ще бъдеш много внимателен, нали, Марк?
— Сигурно си чула вайканията на Ирвинг за последната сцена.
Тя неспокойно се огледа.
— Не беше необходимо да чувам Ирвинг. Знам, че всичко това — вятърът, вълните, огънят — са много опасни.
Марк сви рамене и се усмихна.
— Знаеш ли, че когато викингите са изпращали някой воин, загинал в прославен бой, с него за Валхала е трябвало да замине и някоя млада робиня. Все още можеш да дойдеш с мен.
— А след това ще се превърна ли в лаврово дърво?
— Може би.
Тя го погледна замислено и поклати глава.
— О, Марк. Ти искаш да дойда с теб, но само ако приема твоите условия. Навярно принасянето в жертва на млада робиня напълно подхожда на остарелите ти възгледи за живота.
— Значи за теб аз съм мъж с първични инстинкти, който се опитва да те направи своя робиня? — мрачно попита той.
Моника го погледна и въздъхна.
— Наистина понякога ме вбесяваш, но всъщност може би точно първичното в теб ме привлича толкова много. Не знам, но сигурно ще бъде погрешно да се опитвам да те променя.
Младият мъж пристъпи още по-близо към нея и дрезгаво прошепна:
— Тогава ще дойдеш ли с мен в следващото пътуване, където ще се опитам отново да открия себе си?
— Не мога, Марк — гласът й потрепери.
Те се гледаха един дълъг и мъчителен миг, а после той избърса една сълза от бузата й.
— Опитай се да не плачеш прекалено много за Ивар, скъпа моя. Това ще развали грима ти.
Моника прехапа устни.
— Марк…
— Да?
— След празненството по случай приключването на снимките аз ще си опаковам нещата и ще се изнеса от къщата.
Марк се намръщи.
— Наистина ли е необходимо, Моника?
На лицето й се четеше примирение, примесено със съжаление.
— Да. В противен случай само ще отложим за известно време неизбежната раздяла. Аз трябва да уредя живота си, а ти трябва да намериш момиче, което ще може да ти даде всичко, което искаш. — Тя замълча и храбро се опита да се усмихне. — Момичето, което ще дойде с теб на следващото ти пътуване, когато ще откриеш себе си. Той повдигна брадичката й.
— Аз вече съм намерил това момиче — напрегнато прошепна младият мъж. — Ала тя не е готова за мен.
Те се погледнаха с болка в очите. В този миг се чу гласът на помощник-режисьора:
— Моля, всички по местата си! Започваме!
Марк се намръщи и понечи да тръгне. Моника го хвана за ръката.
— Не можем ли да се разделим като приятели?
— Разбира се — тъжно се усмихна той. — Без никакви лоши чувства. Мога ли да ти стисна ръката?
— Ще ме целунеш ли? — жално попита тя.
Младият мъж въздъхна, после притисна мекото й тяло до гърдите си и започна да я целува толкова страстно и всепоглъщащо, че хората от снимачния екип, които ги гледаха, започнаха да дюдюкат и да се смеят одобрително.