— Ти си ме следил?
— А ти не ме ли следеше? — ядоса се Виктор и многозначително повдигна вежди. — И не можеш да отречеш, че аз, за разлика от теб, никога не съм искал да те убия.
Тя се усмихна виновно.
— Но наистина си ме следил. Току-що го призна.
Той погали бедрото й през дрехата.
— Трябва да ми простиш, скъпа. Ти така ме беше омагьосала, че наистина не знаех какво върша.
Рейна нищо не отговори, но изглежда молбата му постигна целта си.
— Рейна — въздъхна младият мъж, — нима си помисли, че мога да убия лисицата?
Тя сви рамене, сведе поглед и бързо премигна с дългите си мигли.
— Войниците на Волфгард биха го обявили за признак на слабост, за липса на мъжество. Разбира се, аз се стараех да не разберат, че обожавам това зверче. Ако знаеха, веднага биха я убили само и само да ме накарат да страдам.
След това трогателно признание сърцето му се изпълни с нежност към това гордо, но прекалено милостиво момиче. Вдигна лицето й и я погледна в очите.
— Ох, Рейна, скъпа моя, така съжалявам, че си била подложена на такива страдания и унижения! Сигурно там, в бивака на Волфгард, си се чувствала като в ада…
— Много по-тежка беше съдбата на майка ми — промълви тя и погледът й помръкна от горчивите спомени. — Онова чудовище, Волфгард, сломи последните остатъци от гордостта й, отрови дните й и сърцето й не издържа.
— Никога няма да ти се случи да преживееш такъв ужас, любима, кълна ти се — пламенно изрече младият викинг и стисна ръката й до гърдите си.
— Не зная, ох, все още не зная дали да ти вярвам — изхлипа младата жена и отпусна глава. — Нали и ти искаш същото, като всички останали мъже.
— Не, съвсем не е същото — разгорещено отвърна той. — Не се ожених за теб само за да те превърна в моя робиня, Рейна. Нима още не си разбрала какво си ти за мен? С мен можеш да бъдеш свободна както никога досега, свободна да бъдеш истинска жена, любима, съпруга и майка, свободна да се наслаждаваш на любимите си животни или на каквото и да е друго, което ще ти доставя радост. Можеш да вярваш на думите ми.
„Може ли да му се вярва?“ — този кошмарен въпрос не я напускаше вече от толкова много дни и нощи. Погледна го още веднъж и се почувства изтощена до смърт. Вече знаеше, че Виктор Безстрашния е напълно различен от Волфгард, обаче той все още като че ли искаше да й налага решенията си и вкусовете си, макар и доста по-нежно от безсърдечния и свиреп Волфгард. А нея с всеки изминат час се надигаше предателското желание да му се покори напълно…
Младата жена вдигна глава и видя как ръката на Виктор нежно галеше козината на лисицата, а животното доверчиво се притискаше към крака му. За миг я досмеша въпреки обърканите й мисли. Нима всички женски животни не могат да устоят на чара на този мъж?
Виктор проследи погледа й и забеляза замисленото й изражение.
— А как се нарича твоята лисица?
— Фрея, на името на всемогъщата богиня на викингите — плахо прошепна Рейна.
— Знаеш ли, че скоро ще трябва да роди? — попита я той, след като погали животното по корема.
— Нима? — Рейна се наведе и прегърна любимата си лисица, увери се, че мъжът й е имал право, и се усмихна щастливо. — Май и този път си познал. Фрея има приятел, един доста едър лисугер. Вече няколко пъти съм ги виждала как се усамотяват сред хълмовете. Но лисугерът никога не се е осмелявал да се приближи до мен.
— Като я гледам колко е наедряла, струва ми се, че скоро ще роди малките си. Гордея се с теб, Рейна. Щом си толкова загрижена за зверче като това тук, няма съмнение, че бъдеш много грижовна майка.
Лицето й пламна от възмущение.
— Да, сигурно трябва да ти родя син, наследник на царството ти, за да спечелиш и този път срещу Волфгард.
Той рязко се обърна към нея и я погледна умолително.
— Рейна, защо винаги трябва да намесваме гордостта си? Никога ли не си мислила, че човек може да се ръководи и от други причини? — Той се наведе на нея и я целуна по бузата. — Желая те, скъпа, и затова желая да имаме дете.
Тя замълча, стиснала ръце в скута си.
— Снощи ми говореше как някога, преди много години, си била щастлива малка принцеса. Нека донесем подобно щастие на всички жители на Ванахейм. Нека да имаме нашия малък принц или малка принцеса и да се погрижим отсега детето ни да израсне щастливо.
Тя го погледна с копнеж, примесен с безпокойство. О, как умееше този мъж да я обайва с красиви думи и прелестни картини! Отдавна не си бе позволявала да мечтае за щастие и спокоен живот. Сърцето й бе изпълнено само с омраза и желание за отмъщение. Но този необикновено деликатен мъж я накара да си припомни за невинната душа на отдавна изчезналото дете, което бленуваше за щастие край бреговете на Лоара. И това я уплаши, защото отново се превръщаше в лесно наранимата девойка, каквато бе до неотдавна, защото ако и Виктор Безстрашния я разочарова, вече на никого нямаше да повярва до края на дните си. Все пак трябваше да признае, че съпругът й неусетно успя да промени мисленето й до неузнаваемост. Дори не разбра кога той успя да покори сърцето й. Нима тя беше същата онази Рейна, за чието непокорство се носеха легенди сред обитателите на Ванахейм? Ето че сега трябваше да се отбранява не само от бруталния свят, който я заобикаляше, но и от неотразимия чар на Виктор Безстрашния… Да, той успя да постигне целта си и тя вече трудно можеше да издържа на изкушението да се превърне в негова покорна съпруга, дори робиня. Никога досега не бе попадала в такъв съдбоносен кръстопът.