Виктор Безстрашния скочи от стола и сграбчи трите вълка.
— Спрете, зверове непокорни! Дяволите да ви вземат, трябва да спрете този лай! Така ли трябва да посрещате гостенката си?
В това време разтревожената Рейна галеше по козината разтрепераната лисица, после я взе на ръце и се приближи към съпруга си, за да му помогне да укроти едрите животни. Вълците се изскубнаха от ръцете му и се хвърлиха закачливо към нея, но оголените им зъби още повече уплашиха Фрея.
— Долу, Гери! Долу, Хати! — извика сърдито Рейна. — Няма да ви разреша да плашите моята лисица!
Вълците излаяха сърдито и продължиха да се умилкват около Рейна, която вдигна по-високо ръцете си, обгърнали треперещата лисица.
— Достатъчно! — кресна Виктор, рязко отвори вратата и започна да подкарва с камшика трите вълка към вратата. — Хайде навън, безмилостни зверове! И няма да ви пусна обратно, докато не се научите как да се държите с лисицата!
Най-после ръмжащото кълбо от косми се озова на двора, а Виктор се обърна с извинителна усмивка към жена си, която все още успокояваше Фрея. Ушите на малкото животинче трепереха, златистите му очи бяха разширени от ужас и цялото му тяло се тресеше.
— Съжалявам, Рейна. Не очаквах, че вълците ще я посрещнат с такава ярост. Ще успееш ли да я успокоиш?
— Много се разтревожих, като видях как тези чудовища й се нахвърлиха. Страх ме е да не роди преждевременно.
Рейна погали лисицата по гърба и се усмихна.
— Все пак е красива, дори и сега, когато трепери от страх. И аз не допусках, че вместо да се почувства щастлива в нашия дом, ще й се наложи да преживее такова изпитание и да обърне всичко наопаки.
— Милейди, не знаеш ли — намигна й Виктор, — че тук всичко се обърна наопаки още в мига, когато ти влезе през прага? А може би си успяла да промениш и живота в цялото село, ако се вярва на слуховете…
Рейна едва се удържа да не прихне от смях.
Погали Фрея и заедно с мъжа си се отправи към трапезарията, където Отар, Орм, Роло, Кнут и Свейн вече се бяха събрали около масата. На вечерята бяха поканили дори и заложниците Рагар и Харалд. Всички погледи се отправиха към дребната лисица в ръцете на Рейна.
— Какво виждат очите ми, вожде? — дръзко започна Кнут. — Нима сте донесли жива мръвка за печеното за вечерята?
Рейна го погледна презрително, с див блясък в очите. Това не убягна от погледите на Роло и Орм и те не закъсняха да се захилят по най-просташки начин. Виктор косо изгледа Кнут и смръщи вежди.
— Донесохме у дома любимата лисица на жена ми, която отсега нататък ще живее с нас. И да му мисли този от вас, който се опита да й причини зло.
— Ами че тя не е по-едра от плъх — Орм се опита да блесне с остроумието си. — По-добре е да му спести мъките на това дребосъче и да го одерем още днес.
Рейна пребледня, ядосано измърмори нещо и Виктор не издържа, скочи от стола и извика сърдито:
— Тази лисица скоро ще роди и всеки, който се осмели да й причини зло, ще се разправя с мен, ясно ли е?
Роло, Орм и Кнут се спогледаха и изръмжаха недоволно, но никой не посмя открито да се опълчи срещу вожда. Младата жена му отправи признателен поглед и тръгна към стола си с лисицата в ръцете си. Когато минаваше покрай стола на Рагар, тя се спря, изгледа брат си с тревога, наведе се и му прошепна на ухото:
— Как се държат с теб и Харалд?
Рагар се усмихна и погали Фрея.
— Е, засега сме добре, сестричке, макар че не ни позволяват да излизаме от къщата. Пускат ни само дотук, до къщата на вожда. Повече се тревожа за теб.
— За мен не се тревожи — отговори тя. — Съпругът ми е много внимателен мъж. — Тя кимна към Харалд. — Искам вие двамата да напуснете селото преди воините на Виктор Безстрашния да изгубят търпение и да се нахвърлят върху вас. Знаете как се отнасят с вражеските пленници, нали? И най-важното: Виктор ми каза да ви предам, че от днес сте свободни и може да се върнете в домовете си.
— Не, Рейна, предпочитаме да останем тук и да се грижим за теб — настоятелно рече Харалд.
Рейна въздъхна примирено.
— Не се безпокойте за мен. Нищо не ме заплашва — твърдо отвърна тя и зае мястото си край дългата маса.
Когато поднесоха печеното, хляба и медовината, Рейна остави Фрея на пода. Дребната лисица се огледа смутено, замаяна от присъствието на толкова много хора и от смесицата на апетитните миризми, които се разнасяха около масата. Някой й подхвърли парче месо и животинчето лакомо го захапа. Щом го изяде, пристъпи няколко крачки и се шмугна под краката на Кнут и той се приготви да я изрита, но навреме улови намръщения поглед на Виктор и се отказа от намерението си.