— Но как?
Той я изгледа замислено.
— Трябва само да ми имаш пълно доверие. Мога ли да се надявам поне на това?
За миг тя се поколеба, но след това прошепна:
— Да, викинг.
— Тогава ела с мен.
Рейна беше силно смутена, но едновременно с това я глождеше някакво неясно любопитство. Виктор Безстрашния я хвана за ръката и я поведе към леглото им, накара я да легне, а после се изпъна до нея. Тя заплака беззвучно и той се вцепени от тревога. Трябваше да изминат няколко безкрайно дълги и тягостни минути, докато нежните му ръце галеха само косите й, а очите му не се отделяха от нейните. Рейна не издържа дълго на втренчения му поглед и отклони глава на едната си страна. Виктор веднага я хвана за брадичката и обърна лицето й към своето.
— Виктор, моля те…
— Не — твърдо отсече той. — Не искам да избягваш погледа ми, скъпа.
— Защо? — изплашено извика тя.
— Защото това е част от любовната игра, скъпа.
Рейна не му се подчини, обаче пръстите му се впиха в брадичката й и тя беше принудена да се обърне към него. Погледът му я изгаряше като нагорещено желязо и младата жена потръпна, омагьосана от невероятните му сини очи, докато викингът бавно сведе лице до нейното. След секунди тя вече започна да се задъхва от непоносимото напрежение и когато най-после устните им се сляха, от гърлото й като че се надигна пламък. Целуваше я с неописуема нежност, предизвикателно и изкусително, отново и отново, и отново, докато пред очите й затанцуваха кръгове. И тъкмо в мига, когато й се струваше, че повече не можеше да издържи, нежната му целувка внезапно се преобрази в свиреп натиск. Мъжът яростно впи устни в нейните, после ги разтвори със зъби и потопи езика си в топлата й уста. Рейна така беше залята от разтърсващото усещане, че тръпки от страх пролазиха по гърба й. Но това бе само началото на мъчението. Щом отлепи устните си, Виктор започна бясно да дърпа връзките на корсажа й и след няколко мига заоблените й гърди изскочиха над разкопчаната й дреха. Погледът му отново замръзна, прикован за един безкраен миг в прелестната й гръд. Смаяната жена усети как зърната й се втвърдяват болезнено дори още преди първото му докосване.
От глъбините на тялото й се надигна нетърпение. Искаше да я докосне, да я погали, да я притисне до себе си.
Едва успя да изохка: „Моля те… моля те…“ и с двете си ръце притегли главата му към голите си гърди.
Очарован, Виктор й се подчини с възторжена усмивка, захапа зърното й, започна да го смуче, а другото притисна с горещата си длан и леко го разтърка. Рейна се сгърчи и заби пръсти в косата му, после вдигна лицето му от гърдите си и го обсипа със страстни целувки.
Той едва успя да се усмихне и веднага се зае да дърпа надолу полата й, но в този миг ръката й спря неговата. Тя го гледаше в недоумение, защото все още не можеше да си обясни как този ловък мъж ще успее да й достави наслада, ако ще се лиши от своя дял.
Той й се усмихна мило и я погали по бузата.
— Добре, щом искаш, можеш сама да свалиш полата си.
— И ще ме обладаеш? — недоверчиво попита Рейна.
— Не. Има и друг начин да те доведа до екстаз.
Тя се поколеба, все още смутена и объркана. Но безграничното му търпение и жаркият му поглед отслабиха съпротивата й. С треперещи пръсти младата жена изпълни заповедта му, повдигна полите си и разкри треперещите си колена.
Той погали стегнатата й плът и отново се усмихна.
— Не, скъпа. Още повдигни полата, чак до кръста.
Останалата без дъх жена мълчаливо се подчини.
Тогава Виктор я погали по венериния хълм и по-надолу между бедрата й. Тя изохка и пръстите й конвулсивно се свиха.
— А сега разтвори краката си — прошепна младият викинг.
— Защо?
— За да мога да ти се насладя, мила. И това е част от магията.
Думите му и развихрянето на сексуалното й въображение след тези сладострастни нашепвания едва не я подлудиха. Тя веднага разтвори крака и вече си мислеше, че ще припадне от захлас, докато той продължаваше унесено да я съзерцава.
— Толкова си красива, кралице на моето сърце — прошепна Виктор. — Знаеш ли какво изпитвах снощи, когато бях в теб?
Тя поклати глава и едва успя да продума задъхано:
— Не. Кажи ми.
Рейна беше готова да се закълне, че погледът му я пронизваше като огнен меч и може би затова в слабините й се надигна гореща вълна.
— Като че ли бях част от теб — прошепна страстният мъж. — Така здраво ме притискаше отвсякъде. Стори ми се, че никога няма да ме пуснеш да се отделя от топлото ти тяло.
Като си спомни онзи блажен миг, младата жена се сви в сладостна тръпка. Трябваше да стисне зъби, за да потисне желанието си отново да поиска от него да навлезе в нея, буен и горещ. И не беше сигурна дали няма да се опита да го задържи завинаги в себе си.