— А ти какво почувства, когато бях в теб, любима? — попита той.
— Като че ли бяхме едно цяло — долетя като че ли отдалеч задъханият й отговор.
— И ние наистина бяхме слети в едно, Рейна — въодушеви се Виктор. — Дори и когато не сме в леглото, ние си оставаме свързани един с друг както никоя друга двойка на този свят. И на който и да е друг свят. Ох… обърках се вече с тези светове. Зная със сигурност само едно: любовта между нас никога няма да изчезне.
Но тя не проговори, защото гърдите й се раздираха от неудовлетвореното й желание.
— А сега ще те докосна — рече той. — Първо с пръстите си, а след това с устните и езика си…
— Не трябва да правиш това! — извика тя, ужасена, но заедно с това изкушена да се подчини на странното му желание.
Пръстът му се допря до гънките на нейната женственост.
— Само ми кажи кога да спра, скъпа… когато ти кажеш.
— Не… Не спирай — нежното му докосване я накара да забрави за всякакъв свян.
Той се усмихна и продължи да я докосва, галеше я с пръста си, а желанието се разпростираше и разгаряше като въглени в слабините. Когато пръстът му проникна в нея, насладата се разля като водопад по вените й и Рейна изохка от сладострастие, пот изби по челото и тя се замята като побесняла в леглото.
— Точно това исках да ти направя, скъпа. А сега се притисни до мен.
— Как? — тя го погледна замаяно, любопитна и напрегната.
— Ще ти покажа.
Без да отделя погледа си от красивото й лице, Виктор плъзна едната си ръка под талията й, изви я нагоре, за да усили натиска на пръста си и наложи ускорен ритъм, за да й достави още по-голямо удоволствие. Рейна изкрещя и започна да се движи още по-бързо. Едва понасяше връхлитащите я вълни от наслада, мускулите на бедрата й започнаха да се сковават от напрягането да погълне всяка секунда от възпламеняващото усещане. В един миг младата жена се почувства изтощена и леко се отпусна по гръб, изплашена от наелектризиращите тръпки, разнасящи се по кожата й, пораждани от неуморимата му ръка, довеждащи я до екстаз, от който й идваше да закрещи…
Когато Виктор плъзна двата си пръста, тя изхлипа, а ноктите й се впиха в леглото. Натискът му бе още по-силен, а опиянението й достигна върха. Другата ръка на Виктор отново беше повдигнала кръста й и галеше настръхналата й кожа.
Стори й се, че ще изгуби разсъдъка си.
— Виктор, моля те, повече не мога да понасям…
— Не, скъпа, можеш. Можеш да издържиш още много…
— Не!
В отговор пръстите му така я раздразниха, че тя се изпъна на дъга и закрещя от връхлетялото я удоволствие:
— Спри! Ще ме умориш до смърт!
Той само се засмя, но не отстъпи, като че ли бе решен да я докара до лудост.
Едва когато си помисли, че повече наистина няма да издържи и сърцето й ще се пръсне, Виктор се наведе, за да замени непоносимо сладостното мъчение с нежния допир на устните си…
Рейна изпадна в паника, опитвайки се да се съпротивлява на зашеметяващото удоволствие, така разкъсващо, че се уплаши дали ще оцелее след тези незабравими мигове. Бедрата й се стегнаха като менгеме около главата му, но с това конвулсивно движение младата жена само успя още повече да увеличи сладкото си мъчение, защото не спря да го подтиква с движенията си устните му да навлизат все по-надълбоко в горещата й плът, докато най-накрая езикът му се добра до чувствителната й пъпка. Рейна изкрещя, облята от радост, изпотена, агонизираща…
— Не се съпротивлявай на природата си, скъпа — подкани я съпругът й, без да спира да мърда припряно езика си нагоре-надолу, без да спира проникването на пръстите си.
Тя изохка и удари с юмрук по леглото.
— Отдай се на любовта ми. Остави се да те понесат вълните на насладата — прошепна Виктор.
Лявата му ръка не се отделяше от кръста й и притискаше нейното гърчещо се тяло към езика и пръстите му на дясната ръка. В тази безмилостна хватка тя не можеше да избяга от водопада от влудяващи усещания, с които я заливаше този невероятен любовник. Нямаше спасение от гъвкавите му пръсти. И тогава до слуха му достигна, като че ли от много далеч, отчаяното й стенание. Тялото й се разтърси в конвулсии, чуха се хлипове, сълзи намокриха красивото й лице, задъханите й викове накараха мозъка му да запулсира в някаква огнена мъгла. Когато коленете й кой знае как се озоваха на раменете му, а кръстът й се пречупи в остра дъга, тя си помисли, че потъва в него, а той разбра колко е сладко нейното отдаване и вкуси насладата на нейното извисяване…
Притисната на кълбо под него, Рейна усети как в слабините й избухна огнено кълбо. Поднесе треперещите си устни към устата на своя съпруг. Виктор, ох, Виктор, той я доведе до този връх на екстаза и я дари с този незабравим миг. Младата жена внезапно рязко отметна глава назад и с усилие пое дълбоко въздух.