— Ей, Марк, запази страстните си целувки за валкириите във Валхала — подвикна весело Крие.
Те се отдръпнаха малко смутено един от друг.
— Желая ти успех, красавецо — дрезгаво прошепна Моника.
Марк нежно докосна върха на носа й.
— Разбий им сърцата, скъпа моя. Всъщност, ти винаги си го правила. Това се отнася особено за моето нещастно сърце.
После се обърна и се отдалечи. Искаше й се да извика след него, но се спря.
Когато се запъти към кораба с шлем на главата, силният вятър развяваше туниката около стройното му тяло. На кораба специалистите по техническите ефекти вече привършваха работата си.
— Ей, момчета, готови ли сте да ме опечете днес? — весело подвикна той.
— Не говори така, Марк. Никак не е забавно — отвърна Стан, отговорникът на техниците.
Актьорът се ухили и се качи на кораба. На палубата имаше истинско изобилие от всичко необходимо за един прославен викингски воин, който се отправя на пътешествие към Валхала — храна, бурета с бира, съдове, украсени със скъпоценности, дрехи и различни оръжия. Той пристъпи в средата на палубата и легна върху тясно погребално ложе, украсено с изображения на животни. Един от сценичните работници се приближи и оправи туниката и меча му.
Стан затвори куфара си с инструментите, приближи се към Марк и нервно започна да повтаря инструкциите си.
— Само помни, че сместа, която използваме за огъня, се намира в един резервоар във вътрешния периметър на фалшборта. Тя ще се възпламени, когато Моника и останалите статисти я запалят с факлите си.
— И тогава аз ще се превърна в нещо като горещ сандвич?
Стан се намръщи.
— Ти ще си доста далече от пламъците. Е, може би ще усетиш дим и ще ти стане малко по-топло…
— Искаш да кажеш, че аз няма да се опека като пържола и все пак няма да имам нужда от газова маска?
— Престани, Марк. Както вече ти казах, никак не е смешно. Можеш да усетиш малко дим и да ти стане малко горещо, но като цяло ще се чувстваш добре. Повярвай ми, целият ни екип по специалните ефекти свърши дяволски добра работа, за да бъде всичко максимално безопасно. Използвали сме толкова много огнеупорни материали, че дори се страхувам дали корабът или платната ще бъдат обхванати от пламъци навреме, преди снимките да са свършили.
— Думите ти много ме успокоиха — сухо отвърна младият мъж.
— Ние ще бъдем с камерите на кораба, точно до борда. Ако вятърът се усили или вълните станат прекалено големи, ще прекъснем сцената и ще загасим пламъците. Ще съм там и ще потуша огъня, преди дори да си усетил горещината.
Марк сериозно кимна.
— Чудесно, момчета. Независимо от шегите ми, искам да ви кажа, че сте свършили отлична работа.
— Така е, Марк. Пожелавам ти успех.
Техниците изчезнаха от палубата. Марк чу последните заповеди на първия помощник-режисьор и затвори очи, за да се концентрира. Както бяха говорили с Ирвинг, тази сутрин той не трябваше да се „вживява“ в ролята на Ивар, но трябваше да пресъздаде правдиво смъртта на загиналия воин. Пое дълбоко дъх, като се опита да не мисли за нищо. Трябваше да лежи спокойно и тихо. Някъде в далечината все още чуваше гласовете на режисьора и хората от екипа, тихото бучене на моторната лодка с камерата, бръмченето на хеликоптера над главата му. След това се чу звънец и гласовете стихнаха.
Откъм брега се чу вик: „Снимаме!“ и до слуха му достигна плачът на статистите. Знаеше, че сега Моника и останалите ще дойдат, носейки запалени факли и подаръци за боговете. Техните песни и молитви се усилиха и Марк разбра, че скоро ще настъпи моментът да запалят кораба, за да го изпратят в последното му пътуване до Валхала.
Той чу изпълнения със сълзи вик на Моника:
— Сбогом, мой горди и смели боецо!
След това пламъците обхванаха носа на кораба и той разбра, че факлите са възпламенили запалителната смес. Усети силен тласък и корабът се плъзна по вълните.
Лежеше със затворени очи и до него долитаха тъжните викове на Моника и плачът на статистите. След това чу и пращенето на пламъците. Усети топлината от огъня откъм фалшборта и мощни вълни залюляха кораба. Наистина техниците имаха право. Това беше почти приятно. Вярно бе, че стана малко горещо, но димът и миризмата не бяха непоносими, а люлеенето на кораба му действаше някак странно успокояващо. Марк се отпусна и почувства как потъва нанякъде и се унася в сън. Скоро, помисли си той отнесено, скоро другите щяха да дойдат и да го събудят…
Внезапно Марк се събуди и се задави от дима. Усети как пламъците вече ближеха краката му и започна трескаво да дърпа въжетата, с които бе завързан към погребалното ложе. Скочи на крака, пое дълбоко дъх и високо изруга. Наоколо беше тъмно, само корабът светеше, обхванат от пламъците.