— Това го разбрахме — изрече смутено Рагар и стисна ръката й. — Никога не сме желали да се жертваш заради нас и да се отдаваш на Виктор, но вече всичко е свършено и не трябва да те убеждаваме да му измениш. Само че Харалд и аз… — Рагар поклати глава. — Ние се озовахме в капан, от който сега не виждаме изход.
Рейна горчиво се засмя.
— Наистина, и тримата сме попаднали в жесток капан.
Изминаха десетина дни. Понякога между Виктор и Рейна избухваха дребни свади, но очарованието на любовните нощи успяваше да изглади всички недоразумения. Рагар и Харалд често се шляеха из селото, сприятелиха се с доста от обитателите му и постепенно Виктор успя да убеди своите хора, че могат да дарят пленниците с по-голяма свобода.
Една вечер всички в голямата трапезария бяха изненадани, когато стражите довлякоха двама непознати пленници с вързани ръце и белези но лицата.
— Какво става тук? — ядосано попита Виктор.
Преди стражите да успеят да му обяснят, Рейна се намеси:
— Това са Дирк и Грам, двама бойци от войската на втория ми баща.
— Но… как са се озовали тук? — учудено възкликна Виктор.
— Вожде, заловихме тези двамата в една лодка до брега на фиорда — обясни единият от стражите. — Опитваха се да се промъкнат на брега в мрака.
Кнут скочи с пяна на уста и извади меча си.
— Остави ме да се разправя с тях, вожде!
Роло също скочи от стола си.
— Да, вожде! Но нека на мен да се падне тази чест. Кълна се, че ще умрат много бавно и мъчително. — Той измъкна кинжала си и се ухили зловещо. — За мен е истинска радост да изтръгвам сърцата на враговете ми.
Като видя как лицата на пленниците посивяха като пепел, Виктор се изправи и вдигна ръка.
— Почакайте. Трябва да запазим хладнокръвие и да разучим по-внимателно всичко около пленниците.
— А защо е нужно това, вожде? — намръщи се Орм.
— Първо трябва да разберем защо са се опитвали да преплуват фиорда.
— Тогава ми ги дай и така ще ги измъча, че ще си разкажат и майчиното си мляко — предложи Кнут и кръвожадна гримаса обезобрази лицето му. — Ще си глътнат езиците, щом ги накарам да стъпят върху нажежени въглени.
Виктор стисна зъби, отвратен от услугите, които Кнут му предлагаше с такава охота, и се приближи към изплашените до смърт нещастници.
— Може би няма да се наложи да ги подлагаме на мъчения — отсече той и спря, за да провери как пленниците възприемат думите му. — Но само ако те доброволно ни разкрият причината за неочакваното си посещение.
Макар че единият пленник запази гордо мълчание, вторият започна припряно да говори:
— Волфгард ни обясни, че Унищожителката го е предала и трябва да я убием.
В следващия миг погледите на всички се насочиха към Рейна. Обаятелна в своя гняв, тя скочи на крака и изтегли кинжала си.
— Тогава аз сама ще убия Волфгард заради подлостта му, но преди това ще забия този кинжал в гърдите на убийците, които е изпратил за мен.
При тези гневни думи Роло, Орм и Кнут нададоха тържествуващи викове. С кинжала над главата си, младата жена тръгна към нещастните пленници, но Виктор й препречи пътя и я хвана за китката. Двамата съпрузи се вкопчиха в яростна схватка и сред размахващите се четири ръце понякога зловещо проблясваше острието на смъртоносния кинжал.
— Недей, Рейна! — извика младият викинг и изви китката й, за да я принуди да пусне кинжала на пода.
Но упоритата валкирия продължаваше да се съпротивлява, за да се освободи от ръцете на мъжа си, а очите й го пронизваха с погледи, остри и заплашителни като мълнии.
— Тези мерзавци са дошли тук, за да ме убият — мен, разбираш ли това, мен, а може би и нашето неродено дете — а ти искаш да им подариш живота?
— Не трябва да убиваме беззащитни хора! — извика в отговор Виктор и кимна към Свейн. — Погрижи се тия двамата да бъдат затворени в една от колибите за пленници, но без да падне косъм от главите им.
Дори и Свейн изглеждаше разочарован от прекалено хуманната заповед на вожда.
— Хм, вожде, аз наистина не разбирам каква полза можем да имаме от тези двама злодеи?
— А какво ще стане, ако ги убедим да се присъединят към нас? — запита Виктор Безстрашния и в очите му блеснаха гневни искри. — Каква по-голяма победа над злия Волфгард, ако разбере, че двама от най-верните му главорези са му изменили и са преминали на наша страна? — Благородният предводител видя как всички се спогледаха недоумяващо и се обърна към пленниците. — Освен това може би ще ни помогнат да разкрием предателя сред нас, съгледвача на Волфгард.