Тя се намръщи и дълго обмисляше думите му. Странното видение, което Виктор Безстрашния й описа с такава увереност, я развълнува и колебанията разтърсиха душата й. Обаче натрапчивата идея да се завърне в Лоара я привличаше по-силно от изкушението да остане във Ванахейм и да доживее сбъдването на мечтата на съпруга й. За нея в този решаващ момент като че ли нямаше нищо по-важно от завръщането в страната, където се беше родила, а ето че Виктор искаше да й отнеме радостта от това избавление.
Затова упоритата млада жена ядосано тръсна глава, уморена от колебанията и страховете си и внезапно го попита:
— Вярно ли е онова, което ми каза миналата нощ?
— За какво намекваш?
— Вярно ли е, че ме обичаш?
— Да — прочувствено прошепна той. — Обичам те до полуда, скъпа…
— Но как можеш да откажеш да тръгнеш с мен, щом твърдиш, че ме обичаш толкова силно?
Безмилостните й думи прободоха сърцето му, като че ли бе забила острия си кинжал в него.
— Как можеш да използваш любовта ми към теб като оръжие срещу самия мен? Нима не разбираш, че именно защото те обичам повече от всичко на този свят, аз, като твой съпруг, винаги се старая да ти осигуря най-доброто? И трябва да мисля не само за теб, Рейна, но и за бъдещата ни рожба.
Объркана и разгневена, младата жена тропна с крак.
— Тогава защо не си съгласен да заминеш с мен?
— Не, скъпа, няма да замина. Нито ти ще заминеш — отвърна непреклонният викинг.
— Но ще позволиш на Рагар и Харалд да потеглят за Лоара, нали?
— Те са мъже, скъпа, при това са свободни да избират къде да живеят. А ти си моя съпруга. Или вече и това си забравила?
Тя стисна зъби, изгледа го сърдито и започна да крачи из стаята. А Виктор се отпусна уморено на стола, за да събуе обувките си. Не можеше лесно да преглътне огорчението от непоколебимото решение на жена му да го напусне, за да замине за Лоара. Едновременно с това съжаляваше за резкия си тон, но как иначе можеше да излезе на глава с такава своенравна жена? Положението му се струваше едва ли не безнадеждно — в никакъв случай не можеше да позволи на Рейна да го изостави и да потегли за далечната Лоара, тъй като тогава тяхното бъдеще щастие можеше да си остане само една прекрасна, но несбъдната мечта.
Но за него нямаше по-силно мъчение от гледката на разстроената, нервно кършеща пръсти Рейна, която се спираше само за му хвърли още един разярен поглед. След незабравимите им преживявания, след миговете, изпълнени с неподозирано и за двамата щастие, младият викинг не можеше да понася полъхът на хладина и отчуждение между тях. Защото дори и при най-разгорещения спор между тях страстният и красив вожд на викингите се почувства възбуден. Като че ли тялото му бе отказало да се подчинява на мозъка му и копнееше за своите наслади, без да се интересува от отчуждението между душите им. Докато жена му сновеше вбесена от единия до другия ъгъл на стаята, от погледа му не убягваха сладострастните извивки на кръшната й снага, трепкането на високите й гърди, полюшването на заоблените й, но дълги бедра. И това още повече разпалваше жаравата, тлееща в гърдите му, още повече усилваше желанието му да не позволи на своенравният й характер да вбие клин между тях и да го лиши от щастието да я притежава.
— Рейна, нима тъй бързо забрави, че ние сме мъж и жена — търпеливо започна Виктор. — Затова очаквам да бъдеш винаги до мен. Нима не разбираш, че за мен няма по-жестоко наказание от раздялата с теб?
Тя го погледна предизвикателно и сви упорито устни.
— Ела при мен. Искам да те целувам и галя, а не да се дебнем с намръщени погледи — неуверено прошепна той.
— Върви по дяволите! — изкрещя Рейна и рязко се отдръпна от него.
Този път нервите му не издържаха. Виктор скочи и я сграбчи с две ръце, насила я домъкна до стола, отпусна се задъхано на него и я сложи на коленете си. Тя се опита да се отскубне от ръцете му, като не спираше да го ругае.
Тогава младият викинг притисна устни към лицето й. Тя ахна от изненада, но след миг продължи отчаяната си съпротива. Той успя да я притисне здраво в прегръдките си, но непокорната валкирия не спря да се мята на всички страни, та дори се наложи да я ощипе здравата по задника. Рейна изкрещя гръмогласно, но той само й прошепна на ухото:
— Съжалявам, че се налага да бъда груб с теб. Но няма да мине много време и ще се убедиш, че го правя за твое и мое добро.
— Пусни ме! — гневно изфуча тя.
— Не! — Притисна бузата й до своята и започна да повдига полите й. — Ти си моя жена и аз искам да те натупам едно хубаво, а след това ще те тръшна на леглото и ще те накарам да забравиш за всичко останало на този свят…