Тя се изви в ръцете му, но и този път не успя да се освободи. Лицето й беше разярено.
— Добре, направи го тогава. Вдигни полите ми и ме обладай на тази скамейка, както онези диваци, твоите проклети викинги се гаврят с нещастните робини! И ти не се оказа по-добър от тях!
Виктор кипна и я блъсна от коленете си.
Рейна политна напред, но успя да се задържи, погледна към него с ярост, от която за миг хлад повя в душата му, а после бавно пристъпи към огнището, клекна до него и тъжно погали козината на любимата си лисица. Всъщност в душата й се разкъсваше от желанието да го напусне и да замине за Лоара, но част от нея честно признаваше, че Виктор и този път има право да настоява тя да остане при него. Именно затова бе толкова вбесена, затова му отказа така категорично.
За нещастие, докато бе стояла на коленете на мъжа си, гневът й започна да отстъпва на възбудата, предателски плъзнала по цялото й тяло. Очите й като че ли неволно се насочиха отново към стройната фигура на Виктор. Мълчаливо го гледаше, докато той сваляше дрехите си с нервни движения и ги мяташе върху скамейката. Когато го зърна напълно гол, с великолепно изваяни ръце и крака, устата й пресъхна. Още когато седеше на коленете му, младата жена усети, че е много възбуден, защото непрекъснато усещаше под дрехата си пулсирането на набъбналата му и втвърдена мъжественост. Пръстите й се впиха инстинктивно в козината на Фрея, когато в съзнанието й изплуваха незабравимите мигове в спалнята им. Можеше ли да забрави какво изпита веднага щом той проникна в нея — толкова горещ, толкова голям, как я изпълни и сърцето й едва не се пръсна от вълнение, а после продължи да я обладава, още и още и още, докато накрая тя започна да крещи от нетърпимата наслада.
Погледът й се насочи по-нагоре, към стегнатия му корем, мускулестите гърди, рамене и ръце — тези ръце, които я бяха притискали тъй крепко през последната нощ. А ето и устата му, този инструмент, с който я беше измъчвал в най-интимните й кътчета, но това мъчение беше така сладостно, така опияняващо… Видя и упоритата му брадичка и внезапно изпита остро съжаление, че той не падна на колене в краката й, когато тя надменно му заяви, че ще замине дори и без него. Никога досега не се интересувала от страданията на хората около нея, но сега внезапно я загложди неприятното чувство, че е много виновна пред този очарователен мъж. Едва сега внезапно й просветна, че те наистина вече са едно цяло и ако го принуждава да страда, ще страда и тя самата.
Гърлото й отново пресъхна, когато разбра, че иска само да го прегърне, да склони глава на силните му гърди, да се почувства защитена в обятията му и да му помогне да забравят за всички обиди и несгоди.
Лицето й пребледня, раменете й се разтрепериха. Не можеше да устои на заливащото я желание. Как можеше да му се сърди, да го измъчва и тормози, когато го желаеше така страстно и неудържимо? И най-необяснимото беше, че колкото повече я вбесяваше, толкова повече жадуваше за ласките му!
Виктор очевидно бе уловил втренчения й поглед, защото и той я погледна пламенно. Когато заговори, гласът му прозвуча необикновено глухо и сърдито:
— Какво си се загледала в мен, жено?
— Мислиш ли, че ще се съглася да легна с теб? — предизвикателно му отвърна Рейна, като се постара отговорът й да прозвучи колкото може по-дръзко.
Той отново се отпусна на скамейката и започна на сгъва дрехите си.
— А защо пък не? Има ли някакво значение?
Господи, колко усилия й бяха нужни, за да стисне зъби и да му се предложи:
— Ще легна с теб, ако се съгласиш да замина за Лоара.
Младият викинг само вдигна глава и изсвири с уста.
— Женски работи! Мислех, че си нещо повече от останалите жени, Рейна, и няма да прибягваш към класическите хитрини на опитните съпруги. Много повече ти подхожда да ми забиеш кинжала си в сърцето ми… или в гърба ми.
Едновременно заинтригувана и обсебена от чувство за вина, младата жена бавно пристъпи към него.
— Искаш да кажеш, че съм забила кинжал в сърцето ти!?
— Ха! — възкликна обиденият викинг. — Искаш да ме напуснеш и да заминеш за оная проклета Лоара…
— Не ме ли чу? Предложих ти да дойдеш с мен!
— Колко щедро от твоя страна — озъби й се той и продължи да събира дрехите си.
Тя опря ръце на кръста си и го изгледа вбесено, но в душата си се чувстваше още по-виновна и неуверена, защото неутолимото желание в гърдите и слабините й подкосяваше краката й. Само метър я разделяше от голото му мускулесто тяло и коравата му мъжественост.
— Нима ще прекараш цялата нощ на тази скамейка? — извика тя.